Работници се блъскат в градския транспорт призори, излагайки се на риск от заразяване, докато ръководителите им работят дистанционно: това като цяло вярно наблюдение отново поставя под въпрос различията в доходите, съпоставени с ползата за обществото, пише в редакционна статия френският в. "Либерасион".
Всички са равни пред отмяната на ограничителните мерки, но някои изглежда са по-равни от другите. Смята се, че Франция сега е разделена на при излизането от ограничителните мерки на региони, изложени на най-голям риск, и такива, които са най-слабо засегнати, но това е невярно: тя е разделена на две преди всичко по хоризонтала. Различията са между тези, които трябва задължително да отидат на работа - повечето от които са с по-ниско социално положение - и тези, които могат да продължат да се отдават на радостите и скърбите на дистанционната работа, предимно с по-високо положение, предава БТА.
В този момент се сещаме за формулировката, измислена някога от бившия президент Никола Саркози: можем да говорим за "Франция, която става рано". Сега имаме нов нагледен пример колко вярно е това: тези, които стават рано, се тъпчат като сардини в обществения транспорт, въпреки правилата за социална дистанция. Нямат избор, освен да поемат риска от заразяване (те са заети впрочем в сектори като хранителната промишленост или общественото електроснабдяване, които работеха и по време на ограничителните мерки). Другите, чиято длъжност им позволява да си стоят у дома или да пътуват в по-малко натоварени часове, са по-защитени от вируса.
Разбира се, не можем да говорим за ясно разделение между работници и служители: много директори на малки и дори големи предприятия, началници на строежи, собственици на козметични салони или магазини за дрехи работят заедно със служителите си, поемайки същите рискове. Началниците на болници, подобно на имперски генерали начело на войските си, бяха на предната линия в разгара на борбата срещу вируса, излагайки се на същите опасности като подчинените си. Те не казваха "Напред!", а "Следвайте ме!", подчертава в. "Либерасион", като отбелязва, че и началниците често поемат своят отговорност.
Но фактът, че упражняващите физически труд отиват на работа, докато други се защитават чрез дистанционна работа, поставя под въпрос легитимността на йерархиите на престиж и доходи, които изграждат съвременните общества. Има смисъл да получават по-голямо възнаграждение тези, които имат повече умения, знаят как да организират работата на другите, поемат бизнес рискове или разработват иновации. Но в моменти на опасност осъзнаваме, че те не могат да направят нищо без ръководените от тях. Забелязваме, че работниците, които са в контакт с материалната реалност, са важни за стабилността на обществото, колкото и тези, които овладяват интелектуални или управленски абстракции.
Защо в тази пандемична ситуация тези, които печелят най-малко, са тези, които поемат най-много рискове? Когато чуем министрите да обясняват, че не можем да наложим по-големи данъци на най-облагодетелстваните, без да рискуваме да ги обезкуражим, се чудим дали са разбрали смисъла на кризата, през която преминаваме, отбелязва френското издание. Най-малкото може незабавно да се осигурят безплатни маски, стабилност на доходите, защита от безработица и премия заради риска на тези, които нямат избор, освен да проявяват повече смелост от другите, когато се изправят пред вируса, дори социалната им позиция да е по-слаба. Така може да се коригират функционалните неравенства, които възникват от самото разделение на труда, се казва в статията на "Либерасион".
