Съветът за сигурност към ООН даде брифинг от страна на Секретариата на ООН по въпроса за Мароканска Сахара, който беше проведен съгласно резолюция № 2494 приета на 30-ти октомври 2010 година. Според дипломатически източници на агенция „Northafricapos“ Южна Африка се оказва изолирана от останалите членове на Съвета, тъй като държавата все още се осланя на остаряла идеологическа позиция.
Като основен говорител на Алжир в рамките на Съвета по сигурността, Южна Африка няколко пъти повтори пред изпълнителния орган на ООН изразни средства, които бяха примесени с идеологически догматизъм от миналия век. Изпълнителният орган на ООН остана силно убеден в плана, който беше начертал по-рано с цел да постигне реалистично, приложимо и трайно политическо решение по въпроса за регионалния диспут за Сахара.
Делегацията на Южна Африка осъди т.нар. „застой“ на политическия процес, докато другите членове на Съвета по сигурността приветстваха новия импулс, който беше вдъхновен от провеждането на две кръгли маса през декември 2018 г. и през март 2019 г., на които успешно на една маса седнаха Мароко, Алжир, Мавритания и Полисарио, както и изказаното намерение на участниците да се срещнат отново в същия формат.
Постъпвайки по този начин, Южна Африка се оказа не само в противоречие с четиринадесетте други члена на Съвета за сигурност, но също така и със своите собствени позиции. Като член на Съвета за сигурност в периода 2007-2008 г., Южна Африка е гласувала положително за резолюции с номера 1754, 1783 и 1813, които приканват участниците да се впуснат в политическия процес с цел постигането на надмощие на Мароканската автономна инициатива, което те самите окачествиха като „сериозно“ и „заслужаващо доверие“.
Като се има предвид, че от една страна Съветът за сигурност ограничава в своите резолюции мандата на МИНУРСО (Мисията на ООН за референдум в Западна Сахара) до наблюдение за спазване на военното споразумение, Южна Африка продължава със своето многословие, като твърди, че мандатът на МИНУРСО е да организира референдум - опция, която Съветът за сигурност определено отхвърля от 2001 г. насам.
Южна Африка дори се опита да експлоатира пандемията от COVID-19 в своята реч срещу Мароко, твърдейки за „отговорности“, прикачени към един т.нар. статус на Кралството към Сахара, което е само плод на въображението на южноафриканската дипломация. Също толкова напразно, Южна Африка се обяви за удължаване на призива на Генералния секретар на ООН за глобално спиране на огъня в Сахара – регион, където не е имало размяна на огън от 1991 г.
Опитът за манипулация на човешката трагедия, която COVID-19 причинява по целия свят, е още по-изненадващ, като се има предвид, че именно Южна Африка е държава, която на континента е най-пострадалата от болестта, която налага на всички държави да съсредоточат вниманието си върху това да реагират адекватно на това заболяване, като демонстрират солидарност и състрадателност.
Патетичният спектакъл, в който Южна Африка участва, приключи с нейното предложение да бъде пуснато прессъобщение, което просто да компилира нейните остарели изявления. Предложение, което Съветът за сигурност деликатно отхвърли, като по този начин нанесе на делегацията на Южна Африка безпрецедентен удар.
