Грубиян, туловище, търбух, кожен мях
“Някои тулупи спят до обед и после ми пишат постове и ми задават въпроси, нахалниците!” От това изказване на премиера Бойко Борисов онзи ден изскочи безапелационната дума на седмицата - “тулуп”.
Министър-председателят и друг път е бил чуван да я ползва, но само в частни разговори, докато този път я легитимира публично на брифинг в Министерския съвет.
Изразът “тулуп” има поне три буквални значения в българския език, докато в разговорния, макар да има по-пъстър набор от смислови вариации (дебелак, простак, грубиян), почти винаги се използва с пейоративна конотация.
Основното значение на тулуп в съвременния български език може да се обясни лесно чрез най-близкия му синоним - туловище.
Дума със същото звучене и изписване, макар и появила се у нас като словосъчетание от английски, се използва като наименование на скок във фигурното пързаляне (Виж карето долу).
Последното значение на тулуп е архаизъм – кожух или или кожен мях (Виж другото каре).
В руския език обаче това значение се е запазило и до днес и под тулуп се разбира най-вече дълъг кожух от овча кожа.
пързаляне
Тулуп във фигурното пързаляне произлиза от словосъчетанието на английски toe - пръсти, и loop - примка, тъй като очертанието на скока изглежда като примка. Или по-просто казано - завъртане на пръсти. Този скок е изпълнен за първи път от американския фигурист Брус Мейпс през 1920 г. По-късно във фигурното пързаляне с ролкови кънки тулупът е наречен мейпс - на негово име.
Тулупът се смята за елементарен скок, един от най-лесните в този спорт. Сложността идва от броя на завъртанията, затова и съответното изпълнение се нарича единичен, двоен, троен или четворен тулуп.
Първият четворен тулуп е направен от Кърт Браунинг през 1988 г. Към днешна дата много от фигуристите на високо ниво изпълняват безпроблемно четворен тулуп, но все още няма жена с такова постижение.
В основата на повечето от старите значения на думата тулуп стои драната кожа. Като всички възможни нейни приложения и вариации по едно или друго време, на едно или друго място са носели названието тулуп. В по-старите български речници думата “тулуп” може да се открие и като производна от тулум.
И ето какво четем като обяснение в един такъв въздревен словар: “Това е мях, одрана кожа на домашна бозайна живина, та да се пълни с нещо, например със сирене, или с шарлаган и други подобни. Преносно – мешина, търбух, корем, шкембе.”
По-долу под същата дума е са уточнени три значения на тулуп, плюс едно преносно: “1. бит памук, навит на кравайчета. 2. кожа на животно, напълнена със слама. 3. по рускому – кожух. В преносен смисъл - мях, тулум, човек без чувство, пълен.”
