Съдбата на израелския премиер Бенямин Нетаняху е под въпрос, след като Върховният съд на Израел започна вчера да дебатира въпроса дали борещият за оцеляването си лидер може да състави ново правителство, докато е обект на предявени криминални обвинения.
Решението на съда се очаква по-късно тази седмица и се очертава като критичен момент в израелската история.
Едно решение, което не допуска завръщането на Нетаняху (във властта), почти сигурно би предизвикало безпрецедентни четвърти по ред предсрочни избори за малко повече от година, и би довело до гневни реакции, може би и съпроводени с насилие, от привържениците на Нетаняху, които ще обвинят съда в необоснована намеса в политиката. А благоприятно решение (за Нетаняху) ще бъде сметнато от критиците като слабост на крехките демократични институции на страната и като победа за премиера, който се стреми да избегне съдебно преследване.
"Най-висшата съдебна инстанция е изправена пред най-важното отсъждане в историята си", написа бившият премиер Ехуд Барак, яростен критик на Нетаняху, във всекидневника "Аарец".
"С едно смело решение съдът може да затвърди авторитета си за поколения напред. От друга страна, ако съдът тръгне по пътя на юридическото снизхождение, каквато и сложна казуистика да използва, той също е обречен занапред", написа той.
Голямото предизвикателство пред съда идва от споразумението, постигнато миналия месец от Нетаняху, да състави "извънредно" правителство със своя съперник Бени Ганц.
След като водиха битка един срещу друг в три последователни избори през миналата година, двамата политици изтъкнаха като мотив епидемията от коронавируса за споразумението си за съвместно управление. Сделката обаче включва редица пунктове, включително създаването на нов офис на "номинирания премиер", който не изглежда да има много общо с епидемията. Според критиците целта е да се позволи на Нетаняху да остане на власт по време на предстоящия съдебен процес.
Нетаняху е обвинен в измама, злоупотреба със служебно положение и приемане на подкупи в поредица от скандали, в които той, според обвиненията, е предлагал услуги на медийни магнати в замяна на благоприятно медийно отразяване. Нетаняху отхвърля обвиненията и казва, че е жертва на лов на вещици. Съдебният процес срещу него бе отложен през март поради ограниченията, които избраният лично от него правосъден министър наложи на съдилищата заради избухналата епидемия от коронавируса, и е насрочен да започне по-късно този месец.
В обсъжданията си в неделя съдът изслуша аргументи дали един политик с официално предявени обвинения като Нетаняху може да получи пълномощия да състави ново правителство. Днес съдиите обсъждат дали коалиционното споразумение нарушава закона.
Според компромиса Нетаняху и Ганц ще положат клетва едновременно, като първо Нетаняху ще поеме премиерския пост, а Ганц ще бъде номинирания премиер. След 18 месеца двамата ще разменят постовете си. Новосъздаденият пост ще се ползва от всички премиерски привилегии, включително официална резиденция, и, което е ключово за Нетаняху, ще има имунитет от закона, който изисква държавни чиновници, които не са премиери, да подадат оставка, ако бъдат обвинени в престъпление.
Нетаняху много държи да бъде премиер по време на съдебния процес, за да може от своя пост да клейми съдебната система и да консолидира подкрепата сред електоралната си база. Коалиционното споразумение, също така, му дава влияние върху ключовите съдийски назначения, създавайки потенциален конфликт на интереси по време на апелативния процес, ако той бъде признат за виновен.
Показател за важността на водещото се дело е, че то се гледа от състав от 11 съдии - много повече, отколкото обикновените 3 до 5-членни съдийски състави. Друг необичаен белег на делото е, че слушанията бяха предавани на живо по националната телевизия и на уебсайта на съда. Заради епидемията съдиите, адвокатите и служителите носеха лицеви маски, а между 11-те съдии от журито имаше пластмасови прегради.
Върховният съд стана притегателен гръмоотвод за критики от Нетаняху и неговите политически съюзници, които го обвиняват в превишение на пълномощията и намеса в политиката. Опонентите на дългогодишния лидер пък го смятат за бастион на демокрацията, подложен на опасна атака. Според Майкъл Рабело, адвокат на партията Ликуд на Нетаняху, над 1 млн израелци са гласували за него с ясното съзнание, че той може да бъде министър-председател. "Как може да кажеш, че този съдебен състав може да замени избирателите?", попита той в съдебната зала.
Всяка седмица на улицата излизат продемократични демонстранти, протестиращи срещу продължаващото оставане на Нетаняху на власт, като спазват дистанция един от друг според правилата на карантината. В неделя няколко десетки демонстранти се събраха пред Кнесета - израелския парламент, в подкрепа на съда, и наблюдаваха слушанията на голям екран.
Елиад Шрага - лидер на Движението за качествено правителство в Израел - една от групировките, изпратили петиция до съда, каза, че е "безскрупулно човек като (Нетаняху) сутрин да отива в съда и да сяда на скамейката за подсъдимите, а вечерта да председателства заседание на силовите министри и да праща нашите деца в битка".
Съдиите разполагат с малко време. Те трябва да излязат с решение до четвъртък, когато е крайният срок парламентът да избере нов премиер. Ако този срок бъде пропуснат, трябва да бъдат насрочени нови избори. Професорът по право Ели Салцбергер от университета в Хайфа каза, че съдебното жури се състои от 11 най-авторитетни съдии и е невъзможно да се предскаже накъде ще се наклони мнението на тази разнородна група. "Наистина е невъзможно да се "картографира" идеологическия профил на съда", каза той.
Миналата седмица израелският генерален прокурор Авишай Манделбит каза в мнение пред съда, че макар обвиненията, предявени срещу Нетаняху, "да повдигат значителни проблеми", няма законови основания да му бъде забранено да заема поста си, докато тези обвинения се разглеждат.
Салцбергер каза, че препоръката на Манделбит е дала рамо на лагера на Нетаняху, но отбеляза, че в миналото е имало случаи, когато съдът не се е съгласявал с генералния прокурор. "Това не е окончателно решение", добави професорът. /БТА/
