От решението на
Конституционния съд не
става ясно дали най-висшите
магистрати приемат, че
законът през 1947 г., с който
е отнета собствеността на
фамилията, е невалиден
.
Казусът чия е “Царска Бистрица” - на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок или на държавата, отново се връща във Върховния касационен съд (ВКС).
Във вторник Конституционният съд се произнесе по чаканото от година дело №5 от 2019 г. То бе образувано по питане на тричленния състав на ВКС, който гледа делото “Царска Бистрица”. То е четвъртото от поредицата за царските имоти. Досега държавата спечели тези за “Саръгьол”, “Ситняково” и комплекса “Врана”, висящи са за “Царска Бистрица”, двореца “Врана” и 16 500 декара гори в Рила.
Формално
нито питащите
магистрати, нито
тълкуващите
конституционни
съдии
споменават
“Царска
Бистрица”
и закона за конфискация на имотите на бившите царе и техните наследници от 1947 г. Той е обявен за противоконституционен с решение на КС от 1998 г.
На 3 април 2019 г. тричленен състав на ВКС попита: “Какви са правните последици от решенията на КС в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие?”.
В решението на КС не се говори за закон с еднократно действие, но очевидно този от 1947 г. е такъв.
Съдиите казват, че обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на президента и укази на президента – са невалидни от момента на приемането или издаването им. Тоест, ако се приеме, че законът от 1947 г. е такъв, той е навалиден от издаването му. Само че КС действа от 1991 г. и тогава следва да се приеме, че законът за конфискация на царските имоти е невалиден от 1991 г. От диспозитива
не става ясно и
дали КС приема,
че законът
от 1947 г.
е формален
Следва обаче точка втора. В нея се казва, че по отношение на заварените от решението на КС неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства (каквито са делата “Царска Бистрица” и “Врана”, противоконституционният закон не се прилага. Тоест не се прилага законът от 1947 г. Следва обаче още едно изречение:
Народното
събрание
урежда правните
последици от
прилагането на
обявения за
противоконсти-
туционен закон
Тоест парламентът трябва да приеме закон, с който да реши сагата с царските имоти. Въпросът за подобен закон се поставя от 1998 г.
Според юристи решението на КС няма да предопредели хода на делото за “Царска Бистрица”, защото двете страни изтъкват и други аргументи. Единият от въпросите е за мястото на интендантството, което е купувало имотите. Според адвокатите на държавата то е държавна институция. Адвокатите на Сакскобургготски са на мнение, че е царска администрация, с която монархът участва в гражданския оборот.
Така че отново е на ход е ВКС. Много от въпросите ще намерят отговор и в мотивите на КС, които ще бъдат публикувани вероятно днес. До момента всичко е в сферата на хипотезите.
Георги Марков, бивш конституционен
съдия, депутат от ГЕРБ:
Ясно е - имотите са
си на царя по силата
на решение от 1998 г.
Не съм чел решението и мотивите. Само чух какво е постановено. Въпросите са следните:
Първо, няма съмнение, че законът за национализация и конфискация на имотите на царя е отменен.
Второ, ако царят е нямал въобще имоти, както някои инфантилно твърдят, щеше ли цяло комунистическо Велико народно събрание да се занимава с неговите имоти и постановява конфискация.
Третият въпрос е, че в самият закон за конфискация, който се състои от два члена, е посочено в диспозитива, че се отнема лично придобитото от царя имущество. Самото Велико народно събрание казва, че той е имал придобито имущество. То се вижда и от мотивите към закона за конфискация.
Четвъртият въпрос е, че след като царят очевидно е имал имоти и те са национализирани, а КС с абсолютно единодушие с 12 гласа е отменил този закон, какво следва? Според мен следва, че щом безспорно законът, както и сега КС казва, е отменен, е отпаднало основанието за одържавяване и актуване на тези имоти за държавни. Според закона за държавната и общинска собственост актувани за държавни или общински имоти се деактуват, ако основанието им е отпаднало. Това е случаят. Принцип в гражданското право още отпреди комунизма е, че всеки, който дължи нещо, получил е нещо без основание или на отпаднало основание, какъвто е случаят, трябва да го върне.
Държавата или общината дължи да върне това, което незаконно е получила.
Кои са точно имотите, е много прост казус. Трябва само да се прочете решението на Министерския съвет, въз основа на закона за конфискация, където българското правителство, което стопанисва държавните имоти, е направило списък кои са държавни, като Евксиноград, и кои са на царя като “Царска Бистрица” и “Врана”.
Щуротия е, че имотите
са на интендантството
Трябва да е ясно, че българската държава трудно ще приема крупни инвеститори, когато не може да гарантира частната собственост. Колкото до това, че трябва парламентарно решение за връщане на имотите, наистина от решенията на КС има последици, които трябва да оправи органът, който ги е създал. Когато става дума за закон това е парламентът. Само че този закон не съдържа правни норми, а еконфискационен. С отмяната на конфискацията е отпаднало основанието. На 30-ата г. от демокрацията ще излезе, че комунистическото Велико народно събрание, което е съвременник на царя и го ненавижда и го изгонва малолетен, признава, че има имоти, а демократична България казва, че няма.
