Беше много леко да се работи с Милен Цветков. Той употребяваше иронията си във всички ситуации. Би я употребил и към мен, че съм в тв студио. Аз отказах на много приятели интервю, защото не си вярвах, че мога да издържа разговор за Милен. Това каза журналистката Лора Крумова пред bTV.
"Той толкова лесно поставяше граници в общуването с хората. Заради неговата директност го чувствах близък. Той беше като градски Робин Худ. Един приятел часове преди катастрофата ми каза, че го е видял. Всеки го чувства близък. Той се бореше за себе си, но борейки се за себе си имаше стандартите да се бори за всички", каза тя през сълзи.
"Аз страдам за него като приятел, въпреки че не съм най-близкия му човек и затова се упреквам. Гледам видеа на нас през годините и виждам гениалността му. Той създаваше една артистичност във влизането в разговора. Задаваше въпроси, които хората дори не са се сещали, че искат да зададат. Беше много нежен в общуването с близките си. Когато той дойде в сутрешния блок, аз бях негов партньор, беше махнат Коритаров и след това дойде Милен. Беше като глътка свеж въздух. Той е дал път на много млади хора. Той умееше да вижда в хората таланта", добави Крумова.
"Това не е просто едно убийство. Не искам да съм на мястото на родителите на това момче, сигурна съм, че минават през ада. Сега е особено важно да видим правосъдие и то истинско и не го виждаме. 2 дни след като стана това с Милен, пуснаха Йоан Матев под домашен арест защото се бавели заседанията. Държавата и управляващите непрекъснато ни показват, че сме нищожества", каза още тя
Има версия, че Кристиан е искал да види какво е да натиснеш газта докрай. Това говори за една безчувственост в хора, които не е имало за какво да се хванат през живота си.
Искам да знам какво се е случило. Каква е причината, какво е станало. Това е единственото, което ме интересува. Когато видях кадрите, той не е имал шанс. Това момче го е екзекутирало. Това е скорост, която тепърва ще се установи, говори се за 130 км/ч. Този удар не му е дал никакъв шанс. Искам да успокоя хората, които са му помогнали. Тези които му се притекоха на помощ, му помогнаха да не загуби живота си така както той не искаше - между ламарините.
"В последните 2 години негови колеги не му вдигаха телефона, той беше изненадан. Той оставяше усещането, че пак ще се върне", каза тя.
