Американски математици от университета Корнел приложиха теорията на игрите и откриха как да се повиши ефективността на лекарствената терапия в борбата с рака. Статия им е публикувана в списанието Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences.
Изследователите моделират взаимодействието между различни видове ракови клетки, които се конкурират помежду си за пространството вътре в тумора. Учените изследвали три субпопулации на клетки в зависимост от връзката им с кислорода: гликолитични клетки (GLY), съдови суперпродуктори (VOP) и дефектори (DEF). Гликолитичните клетки не се нуждаят от растеж на кислород и получават енергия чрез ензимното разграждане на глюкозата. VOP и DEF използват кислород, но VOP изразходват енергия за подобряване на кръвоносната система, за да увеличат притока на кислород към тях.
Тези три субпопулации, различаващи се една от друга в своите стратегии за оцеляване, претърпяват циклични колебания в броя. Алекс Владимирски, един от авторите на научния труд, сравнява този процес с играта "камък-ножица-хартия", в която много хора играят едновременно. Ако в първия кръг голям брой участници избират „камък“, тогава в следващия кръг броят на играчите, които избират „ножица“, ще се увеличи и т.н.
В съвременната клинична практика пациентите с рак получават големи дози лекарства, което в крайна сметка води до странични ефекти и туморна резистентност. Адаптивна стратегия, базирана на настоящото съотношение на субпопулациите на раковите клетки, позволява да се определи точно кога да се прилагат лекарства и в какво количество за по-успешно лечение.
