До няколко седмици ще сме 100% готови за чакалнята на Еврозоната. На 70% е готова и последната банка, непокрила досега изискванията на ЕЦБ. Това заяви пред БНТ финансовият министър Владислав Горанов.
Ще стане в сроковете, които са договорени с Европейската централна банка, така че процесът да бъде финиширан успешно. Следващите няколко седмици, можем бързо да наваксаме пропуснатото време, добави той.
Това е процес, по който се работи близо 2 години, каза още Горанов. Десетки са стъпките, изминати дотук. Стотици са разговорите между българските власти, Европейската комисия, Европейската централна банка. Ерозоната е задължение, тя е цивилизационен избор да участваш в Европейския съюз.
Тук големият въпрос, според Горанов, е има ли рационални аргументи за отлагане, или не.
Особено в период на криза се показа, че големите икономики, които действат заедно, са много по-готови за отговор на кризата от малките, особено държави, които нямат собствена валутна политика, обясни финансовият министър.
Еврозоната не е сладкарница, тя е жив организъм на икономика с обща кръвоносна система, което дава много възможности. Ние не трябва да гледаме консуматорски на еврозоната или консуматорски към присъединяването към ЕС. Ние сме част от обща система от ценности, каза той.
Според Владислав Горанов е имало разколебаване дали обществото е единно по тази тема, но в крайна сметка важните решения се вземат с достатъчно политическа воля.
Едната вярва, че еврото няма да продължи да съществува и че едва ли ЕС ще се разпадне. Нещо, в което аз не вярвам. Другата група от хора просто не иска подобен политически успех да се реализира от нашето общество. И може би и трета група от хора, която й харесва България да стои разкрачена между геополитическия си избор, евроатлантизма или някаква друга посока, която не мога да посоча на картата, добави той.
Горанов коментира и мерките на правителството за бизнеса и икономиката след кризата.
Кризата е предизвикателна, така че ако ви кажа, че не съм притеснен за нищо, ще звучи много самонадеяно. Отговорността на финансовия министър е даде възможност не само всички сфери на обществения живот, които се финансират през бюджета да продължат да функционират нормално, но и д осигури или да предвиди развитието на кризата, доколкото това е възможно, и дадем възможния принос и към реалния сектор на икономиката, което доста сериозно предизвикателство, каза още той.
На въпрос дали сме способни като други държави да направим мащабни грантови схеми, Горанов отговори.
Владислав Горанов, министър на финансовите работи: Трудно е за държава във валутен борд, която няма собствена емисионна политика да прилага подобни по мащаб мерки. Хубаво е, че израснахме във времето да се сравняваме с държави като САЩ и Германия, но имаме грантове. Мярката, която е свързана със субсидиране на заетост, т.е. предоставяне помощ на работодателите, за да съхранят заетост, е грант и тя е за милиард и половина. Не мисля, че сме стигнали дотам, че държавата да изкара един хеликоптерите на правителствения отряд и на жълтите павета да разхвърля едни пари.
В период на криза, когато не знаем какви ще са икономическите последици върху цялото общество трябва да сме много предпазливи с готовите пари за харчене, каза Горанов.
Ролята на държавата чрез преразпределение през бюджета да съхрани основните си функции, да даде възможност на здравеопазването и на социалната система да функционират и не сме пестили да надградим.
Владислав Горанов, министър на финансовите работи: Българското общество очаква ли да отворим бюджета, който не е ясно колко е, защото в него единственото сигурно нещо е разходната част, приходът е една прогноза, която може да се състои или да не се състои. Да започнем да раздаваме пари на калпак, това ли е очакването?
Финансовият министър не разглежда сценарий за преразглеждане на данъчната политика през 2020 година. В период на криза, когато трудно си събираш действащите данъци, да ги увеличаваш е изключително грешно стопанско решение, смята Горанов. Не мисли, че ще се наложи и втора актуализация на бюджета.
Владислав Горанов, министър на финансовите работи: Пред нас е кризата, наблюдаваме я ежедневно, мерките, които анонсирахме може да бъдат актуализирани утре. За съжаление, никой не може да каже кога можем да се върнем към нормалните измерения на стопанския живот.
Последната голяма стопанска криза през 2008 година имаше ясни параметри и ограничения. Сега сме свидетели на бърз и дълбок шок върху потреблението и стопанството, което никой не може да каже точен отговор кога хората ще се върнат към нормалния живот, за да можем да предвидим следващите мерки и стъпки, обясни Горанов.
