Изолацията ни изправя "лице в лице" със самите нас и ни кара да видим неща, на които не сме обръщали внимание. Това коментира през Би Ти Ви клиничният психолог д-р Велислава Донкина за това как се отразява изолацията на хората.
Да бъдеш изолиран от обичайните стратегии да се справяш с живота - да ходиш на работа, да се срещаш с приятели и тн. те изправя "лице в лице" със самия себе си. Когато това стане, човек е принуден да види много недостатъци. Когато външният свят отпадне, сме принудени да се сблъскаме със собствените си светове. В един момент, оставайки си вкъщи за дълго време, хората започват да виждат какво имат в живота си, с кого живеят и тн., изведнъж не им харесва. Пред човека обаче винаги има две възможности - да подходи конструктивно или деструктивно, коментира тя.
На всички хора ни е трудно да приемаме реалността. На всички ни се иска да става това, което искаме и очакваме. В една такава ситуация ни е все по-трудно да я приемаме. Умора, досада, все по-трудно става за човек да толерира едно такова положение, продължи тя. И обясни, че опасността от зараза с вируса е много неясна и несигурна, и това допринася страховете да се проявяват.
За съжаление доказахме, че сме доста незрели да се предпазваме, коментира тя българите, които избраха да пътуват по време на празниците въпреки забраните. Според нея желанието хората да се върнат към стария си начин на живот ставало все по-силно, идвал поривът за живот, който да ни кара да се чувстваме живи, а не застрашени. Тук въпросът бил психичното здраве и колко можем да се въздържим от такива действия.
