Винаги е служил за забавление и вдъхновение, но сега го преоткриваме като връзка с околния свят
Федерико Сириани е бард от Торино и често гастролира в квартала. Но напоследък с певицата Федерика Маляно изнасят концерти от балконите си на комшиите под карантина.
Чувството е друго. “Усещаш насладата на публиката, която те гледа от другите балкони. Хората ни благодарят, че ги правим по-малко самотни”, казва Сириани пред Би Би Си.
Като милиони италианци той е затворен у дома, откакто на 9 март Италия въведе ограничения заради коронавируса. И като милиарди в градовете по света, където са взети подобни мерки, певецът преоткрива балкона като връзка с околния свят и източник на надежда и човешки контакт в условията на принудителна изолация. През последните месеци
италианците
заживяха на
балконите си,
пеят националния химн, гърмят фойерверки, пускат оперни арии и аплодират медиците, вдигат колективния морал. Този обичай се разпространи бързо по света. Сега, когато над половината хора на планетата са обречени на социална дистанция, балконите от Милано до Мумбай, от Чикаго до Ухан и от Хамбург до Александрия стават фокус, който напомня колко е важно да имаш достъп до неща, по-големи от теб и семейството ти.
Тези платформи с гледка от древността са служили за забава, вдъхновяване и обединяване на масите. Нали една от най-прочутите романтични сцени в литературата – между Ромео и Жулиета - се разиграва на балкон.
Оттам и папата всяка неделя отправя благословия към милиони вярващи.
Балконите и техните сестри – терасите и верандите, са архитектурен елемент от хиляди години. Британската археоложка Мери Шепърсън смята, че балконът
се е появил 3000
години пр.Хр.
в днешен Иран,
където древните месопотамци са изграждали издадени от сградата площадки, за да засенчат улиците от жаркото слънце. През 1400-те г. пр. Хр. елините в Микена са ги строяли с коренно различна цел – да пуснат повече естествена светлина в домовете си и да ги проветряват, разказва Би Би Си.
В Древен Египет балконите на дворците са били сцена, от която владетелите са се явявали пред поданиците си, разказва британският археолог Бари Кемп. Това се повтаря в историята – в Рим от балконите maenianum императорът и сенаторите са гледали гладиаторските битки в Колизея, а народът е гледал тях. В навечерието на Втората световна война Хитлер обявява анексирането на Австрия от терасата на двореца Хофбург във Виена. Седем години по-късно Чърчил приветства заедно с британското кралско семейство на балкона на Бъкингамския дворец множеството, празнуващо края на войната.
С развитието на балконите техният дизайн се усъвършенства. В Близкия изток се ражда машрабия – издадена част от сградата, покрита с красива дървена или метална решетка като дантела. Оттам
нахлува свеж
въздух, без да
се допускат
чужди погледи
През Възраждането на мода в Италия излизат балюстрадите - парапет, поддържан от струговани стълбчета - балюстри. Те стават част от много сгради, след като архитектът Донато Браманте изгражда опасания с балкончета Палацо Каприни в Рим.
Завоеватели и колонизатори разпространяват балконите из различни части на света. Прочутите малтийски затворени тераски с изящни решетки и подобните на тях в Андалусия са повлияни от маврите. Балконите от ковано желязо в Ханой и Ню Орлианс са “донесени” от французите.
През XIX век Европа преживява период на интензивна урбанизация и терасите стават символ на модерния градски начин на живот, вдъхновяват писатели, поети, художници. През 1869 г. Едуар
Мане рисува
“Балконът” с
4 фигури,
зяпащи улицата
Картината е заклеймена като безвкусна и един критик дори се провиква: “Затвори капаците”.
Според Шийла Крейн от факултета по история на архитектурата в Университета на Вирджиния, част от очарованието на терасите е в тяхната уникална роля на врата към света. “Te хвърлят мост между обществения и частния живот” казва тя, цитирайки френския социолог Анри Льофевър, който почита “това прекрасно откритие балкона” като място, където най-добре може да се усетят ритмите на градския живот”.
В градовете по Средиземноморието тези “мимолетни ритми”, вдъхновени от балконите, са обезсмъртени в изкуството на XX век. През 1960 г. във филм на Мауро Болонини
разговор на един
балкон довежда
до епична
любовна история
По същото време в израелския музикален хит Mirspot се пее: “балкон срещу балкон… това е градът на балконите”, визирайки Тел Авив.
Балконът е място и за начало на политически промени. По време на Алжирската война за независимост с Франция през 50-те и 60-те г. те са сцена за масови протести, след като правителството забранява публичните сбирки. Алжирските жени - поборнички за освобождение, пеели оттам протяжни погребални песни, докато привържениците на Франция отговаряли с “концерт на тенджерите”, удряйки по домашна посуда.
До навлизането на телевизията зяпането от балконите е било основно вечерно забавление и начин да се информираш за съседите, да се разхладиш. Можете да го видите до днес в гръцки курортни градчета, където баби гледат отгоре как се забавляват туристите. “Но открития като
телефона,
телевизора
и климатика
постепенно
прибраха хората
вкъщи”,
казва Каролин Аронис, която проучва ролята на балконите на Тел Авив и Средиземноморието. И констатира, че през последните 50 г. те са изгубили част от ролята, която са имали навремето в градския живот.
Днес принудителната изолация донякъде възражда ролята им на обединител. Сега има безброй примери на “балконска култура”, която свързва хората под карантина и става източник на съпричастие.
“Живея в този апартамент от три години и не съм общувал с никой съсед”, казва Антония де Зарло, 28-годишна студентка по медицина от Флоренция. Откакто Италия затегна мерките, тя прекарва следобедите на балкона, сърбайки кафе и бъбрейки с комшиите. На 23 март – деня на дипломирането ѝ, те я изненадаха с лавров венец и торбичка с лакомства, които ѝ подадоха на дръжката на метла.
Социалните мрежи дори помагат на балконните изяви. Когато Сириани прави там първия си концерт, хиляди хора от цял свят го гледат на живо във фейсбук. “Виртуални” съседи ни пращаха съобщения, а на отсрещните тераси други ни ръкопляскаха”, разказва той. Карантината ще отмине, но ние няма да забравим това чувство за общност”.
Росана Дуранте, пенсионерка от Торино, пък е измислила
въжена система
за снабдяване на
съседи с храна
“Всичко започна, когато жена от квартала написа в WhatsApp, че иска да сподели с другите опечен от дъщеря ѝ кейк - обяснява тя. – Така се сетихме за система, чрез която да си разменяме вкуснотии през балконите. Важно е да намираме начини да си доставяме радост.”
Подобни сцени се разиграват по цял свят. Бет По и съпругът ѝ Джообщуват през балкон в старчески дом в Ню Орлиънс, версия на “Ромео и Жулиета”. Тя стои на паркинга, а той – в инвалидна количка на тераса на третия етаж.
В Мадрид жители организират турнири по бинго от балконите. В Индия удрят по домашни съдини като в Алжир преди над половин век.
Каролин Аронис се надява, че тези моменти на близост ще ни накарат да преоценим балкона като социален център и ще запазим това и след ограниченията. “Те ни дават нещо, което технологията не може: автентично чувство, че се подкрепяме едни други.”
