ВКС частично отмени въззивно решение срещу Елизабет М. и Дмитрий А. за финансови операции с пари, придобити чрез престъпление, и върна делото за ново разглеждане на САС.
Това съобщи пресслужбата на ВКС.
С Решение № 253/13.04.2020 г. по наказателно дело № 776/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя въззивното решение по в.н.о.х.д. № 7/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС), освен в частта, с която е потвърдено оправдаването на подсъдимата Елизабет М. по обвинението по чл. 251, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Връща делото на
САС за ново разглеждане в отменената част от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно.
Делото е образувано по касационни жалби на Елизабет М. и Дмитрий А. срещу въззивното решение на САС, с което е потвърдена присъда по н.о.х.д. № С–155/2011 г. на Софийския градски съд. С нея Елизабет М. е призната за виновна в това, че в качеството си на длъжностно лице получила повече от два пъти имущество – пари (обща левова равностойност 1 614 450 794,78 лв.),наредени от сметките на руски юридически лица, за което имущество тя е знаела, че към момента на получаването му е придобито чрез престъпление, което не попада под наказателната юрисдикция на Република България, извършено на територията на Руската федерация. Призната е за виновна и в това, че като извършител в съучастие с подсъдимия Дмитрий А. – помагач, извършила повече от два пъти финансови операции – наредила парични преводи от банкови сметки (обща левова равностойност 1 590 378 418,08 лв.), за което имущество знаела, че е придобито чрез престъпление, което не попада под наказателната юрисдикция на Република България. Подсъдимата е призната за виновна и в това, че при условията на продължавано престъпление е извършила повече от две деяния като извършител в съучастие с подсъдимия Дмитрий А. – помагач, превела суми извън страната по банков път (обща левова равностойност 698 982 056,01 лв.), използвайки документи с невярно съдържание – фактури. Призната е за невинна и оправдана по последното обвинение по чл. 251, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
С присъдата Дмитрий А. е признат за виновен в това, че в съучастие като помагач на подсъдимата умишлено я улеснил да извърши престъпление повече от два пъти, като наредила парични преводи от банкови сметки, за което имущество – пари (1 590 378 418,08 лв.),
подсъдимият знаел, че е придобито чрез престъпление, което не попада под наказателната юрисдикция на Република България. Признат е за виновен и в това, че при условията на продължавано престъпление в съучастие с подсъдимата умишлено я улеснил да извърши престъпление – превела суми извън страната по банков път (698 982 056,01 лв.), използвайки документи с невярно съдържание, като организирал изготвянето на тези документи.
На подсъдимите е наложено общо най-тежко наказание измежду всички наказания – по 10 години „лишаване от свобода“ за всеки от двамата, присъединено е наказанието „глоба“ от по 698 982 056,01 лв. за всеки и лишаване от различни права.
Тричленният състав на ВКС намира касационните жалби за основателни, макар и не по всичко изложено в тях. Застъпеното виждане в жалбите за „механично пренасяне“ на разследването, извършено от компетентните власти на Руската федерация, по отношение на престъплението, което е първоначално такова (предикатно) за обвинението, повдигнато срещу двамата подсъдими по чл. 253 от НК, е преувеличено, пише в мотивите на решението на ВКС. В
хода на досъдебното производство чрез инструментите на международната правна помощ по
наказателни дела по искане на българските разследващи органи са извършени нарочни разпити на
конкретни лица в качеството им на свидетели. След получаването на протоколите за извършените
процесуално-следствени действия те са приобщени към останалия доказателствения материал по
досъдебното производство. „Не е лишен от основание обаче отправеният упрек към предходната
инстанция, че е оставила без отговор съществените възражения, отнасящи се до спазването на
процесуалните изисквания за допускане, събиране, проверка и оценка на онези доказателствени
източници, които първостепенният съд е поставил в основата на изводите си за реализираното на
територията на Руската федерация предикатно престъпление“, категорични са върховните съдии.
Според ВКС във въззивното решение се съдържа и неяснота в изводите на съда. В
решението на САС пише, че изпълнителното деяние, извършено от подсъдимата и улеснено от
подсъдимия по превеждане на средства в чуждестранни банки, представлява трансформация на
парични средства с престъпен произход, за който престъпен произход двамата подсъдими са имали
нужното знание, поради което е осъществен обективният състав на чл. 253, ал. 2 от НК –
преобразуване на имущество, придобито чрез престъпна дейност. Съвместната дейност на двамата
подсъдими е приета в обвинителния акт и в присъдата като „извършване на финансови операции“
и е получила правна квалификация по чл. 253, ал. 1 от НК. Разбира се, няма пречка въззивният съд
да преквалифицира деянието, при условие че не променя фактите, с които е бил сезиран и по които
подсъдимият се е защитавал в първата инстанция, пишат върховните съдии, като подчертават, че
упражняването на това правомощие изисква и съответното му отразяване в диспозитива на
съдебния акт. „По конкретното дело съдът е потвърдил първоинстанционната присъда, поради
което и така цитираните разсъждения внасят съмнение, известна противоречивост в съдебния акт,
непозволяващи да се изведе с категоричност коя от визираните в закона форми на изпълнително
деяние е приета за осъществена от подсъдимите“, се казва в решението на ВКС. Констатираната
неяснота в мотивите на САС лишава от възможност и касационната инстанция да извърши
проверка по доводите на страните за допуснато нарушение на материалния закон.
По отношение на осъждането на двамата подсъдими по чл. 250 от НК втората инстанция е
аргументирала становището си да отхвърли поддържаното оспорване, че фактурите (които са
инкриминираният порочен документ) не са основание за извършените банкови преводи.
Претенциите на защитата обаче не са били ограничени само до това тяхно разбиране, посочват
върховните съдии. Във въззивните жалби е поддържан и довод, че съставите по чл. 253, ал. 1 от НК
(финансова операция) и по чл. 250 от НК са в отношение на „поглъщане“. Прегледът на въззивното
решение констатира отсъствие на дължимите аргументи, поради които съдът не е приел за
основателни така поддържаните доводи. „Въззивният съд всякога е длъжен да даде отговор на
възраженията и доводите на страните, независимо дали ги счита за основателни или не. Това е
израз на задължението му да провери изцяло законосъобразността на първоинстанционната
присъда, като резултатът от тази проверка следва да бъде обективиран по делото“, категоричен е
съдебният състав на ВКС.
Върховните съдии обобщават по отношение на извършената от въззивния съд проверка на
невлязлата в сила присъда, че процесуалните недостатъци не са констатирани от решаващия съд,
което той е бил длъжен да стори и да ги отстрани служебно и без да е изрично сезиран от страните.
Процесуалната дейност на САС не е съответна на предвидените в НПК принципни положения. „По
естеството си нарушенията са отстраними чрез провеждане на ново въззивно съдебно
производство пред втората инстанция, в рамките на което и при необходимост да се проведе и
допълнително съдебно следствие, и да се постанови решение в съответствие с изискванията на
НПК“, се казва в решението на ВКС.
