Нов пакет икономически мерки след Великден
Нощният труд най-малко левче на час от догодина
Държавата няма да помага на работодателите по схемата 60/40 за плащане на заплатите на работници, които са пратени в неплатен отпуск. Това уточнение бе разписано в коригираното постановление на Министерския съвет за помощта. Работодателите обаче ще могат да кандидатстват по нея за работници в платен отпуск.
Държавата ще плаща 60% от осигурителния доход на работника и още толкова от осигуровките, които се дължат от работодателя. Около тази промяна в схемата са се обединили всички бизнес организации и синдикатите без Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) на заседание на тристранката.
Освен това
отпада крайният
срок за подаване
на документи
за включване в схемата. Досега той бе 21 април, но вече фирмите могат да кандидатстват по всяко време.
Работниците ще получават пълната си заплата дори ако работодателят е въвел непълно работно време, предвижда още схемата.
Фирмата ще поема цялата заплата за реално отработените часове, а държавата ще поеме 60% от тези, в които не се работи. Те обаче не трябва да са повече от 4 на ден, а шефът дължи отново 40 на сто от заплатата за неработните часове.
Частните
забавачки,
детски градини
и училища
и школите за подготовка на шофьори също влизат в списъка на браншовете, които ще бъдат подпомагани по схемата. От нея ще се възползват и фирмите от градския транспорт, въпреки че те получават и субсидия, обясниха от КНСБ.
“Тази мярка не само не помага за овладяване на безработицата, а я генерира. Тя е вредна и несправедлива, защото предприятията ще трябва да платят 100% от заплатите на хората, които не работят заради извънредното положение”, обясни Кънчо Стойчев, зам.-председател на АИКБ.
Новите
безработни
реално са над
200 хил. души,
а не официално регистрираните над 70 хил., обявиха още от АИКБ. За тези хора дъжавата ще плаща 12 месеца, а не 3, обясниха от АИКБ.
Мярката е неефективна и неработеща за преобладаващата част от засегнатите от кризата фирми заради пороците в закона за извънредното положение, обясниха и от Българската стопанска камара.
След Великден тристранката ще обсъди нов пакет от икономически мерки. Бизнес и синдикати са внесли около 100 предложения за нови мерки със социална и икономическа насоченост, които ще бъдат обединени в общ пакет и обсъдени от НСТС заедно с министрите на икономиката, финансите и енергетиката.
Да не се плащат такса за битови отпадъци и данък сгради за затворени заводи и магазини, иска бизнесът.
Приоритет на държавата ще бъде подкрепата за микро- и малки предприятия, които най-лесно изпадат от пазара в условия на криза. Но вече се обмислят и конкретни мерки за по-големи предприятия, които показват възможности за растеж и конкурентоспособност, обяснили на тристранката социалната министърка Деница Сачева и зам.-министърката на икономиката Лилия Иванова.
Вероятно след края на схемата 60/40 държавата ще поеме част от заплатите и осигуровките на спасените от съкращения хора - 40% от миниалната заплата и осигуровките върху нея.
От 1 януари 2021 г. нощният труд ще се заплаща като 0,15% от минималната работна заплата и не по-малко от 1 лев на час. За вдигането на ставката от 0,25 лв. от години настояват от КТ “Подкрепа”. Тяхното предложение бе тя да е 0,5% и увеличението да стане веднага.
На ротационен принцип президентът на КНСБ Пламен Димитров и председателят на КРИБ Кирил Домусчиев бяха избрани за зам.-председатели на НСТС.
Преди тристранката пък премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Владислав Горанов извикаха на среща в Министерския съвет лидерите на двата синдиката - Пламен Димитров и Димитър Манолов.
Те са обсъдили бъдещите мерки за справяне с икономическите и социалните последици от коронакризата.
“Получена бе принципна нагласа да се разгледа в детайли предложението на КНСБ да се повиши минималното обезщетение за безработица”, казаха от синдиката. В момента то е 9 лв. на ден, а предложението е да стане 17 лв., за да може
на месец да се
получават 60%
от минималната
заплата
Държавата ще разгледа и предложението да се отмени нормата, според която при повторно изпадане в безработица в рамките на 36 месеца след предходно реализирано право се получава само минимално обезщетение за 4 месеца.
