За последните 150 г. светът е загубил 70% от плодородния слой на земята. Науката показва, че за да се образуват 3 см устойчива почва, са необходими 10 века
Компостът, или здравословната почва е жизненонеобходима при отглеждане на плодове, зеленчуци, цветя и всичко, което расте около нас.
За идеите и методите на компостиране трябва да се вгледаме и посъветваме с природата. Всяка година огромно количество листа, пръчки, стъбла на
растения вехнат и
падат на земята,
откъдето процесът на декомпозиция започва.
Така се образува хумусът - плодородната част на почвата.
В същото време за последните 150 години светът е загубил значително повече от половината - 70%, от плодородния си повърхностен слой чрез отмиване, ерозия и интензивни селскостопански дейности. Науката показва, че за да се образуват само 3 см устойчива почва, са необходими 1000 години.
Под повърхността на земята има огромен, разнообразен и комплексен свят, пълен с живот. За да подобрим и поддържаме доброто качество на почвата си, има някои условия. Важни са, a и необходими, един за друг както растителният, така и животинският свят.
Повърхностните 10 см от почвата се използват и преработват от най-различни организми. Там кислород, въглерод, водород и други
химични
елементи се
преработват,
използват се от живите организми и директно се отделят в почвения слой, за да спомогнат за развитието на растенията. Ето и основните участници в процеса на разграждане:
Растителни материали – предоставят органична материя, която се смесва с минералните съставки и се образува почва. Корените на растенията пробиват почвата и постепенно разграждат скалната маса, която се смесва с органичната материя.
Животински – включва къртици, червеи (нематоди, някои от тях паразитни), охлюви и плужеци и различни насекоми, обитаващи горния слой на почвата. Те отварят кухини за проникване на въздух на различни нива, а също и смесват различните почвени съставки. Земни червеи – моите градински приятели – те преработват органичните материали и правят тунелчета за аериране и дренаж на почвата. Секретите от тази преработка помагат на най-дребните частици от процеса да се слепят. Това прави почвата рохкава. Други насекоми също допринасят за разграждане на органичните материали, които от своя страна хранят растенията.
Гъби – в една здравословна почва има най-различни гъбични организми. Някои (сапрофитни) декомпозират органична материя, преработват я и я рециклират в почвата, докато други (микоризни) се прикрепят върху живи растения и корени за взаимно добруване. Те помагат на растението за всмукване на вода и минерални соли, а в замяна получават храна и витамини. Други пък са паразитни за растенията, но повечето живеят в симбиоза и взаимна изгода.
Бактерии – микроскопични организми, които наброяват милиарди дори и в една малка шепа пръст. Различните бактерии изпълняват различни функции в почвата. Някои са свободно живеещи, други се прикрепват към корените на някои растения. Произвеждат лепкава материя, която съединява почвените частици и спомага за задържането на влага. Тези микроскопични организми спомагат за превръщането на азотния газ в естествени нитрати, които подхранват растенията.
В почвата също има и едноклетъчни организми. Патогенните микроорганизми, които предизвикват болести и внасят дисхармония в нашата градина, могат да бъдат конкурирани и потиснати от здравословни микроорганизми естествено намиращи се в почвата.
Също по-горе описаните организми спомагат за фотосинтезата и отглеждането на здрави растения.
Ето и няколко съвета как да подобрим почвата си и отношението си към нея и градинарството. Трябва да вярваме в силата на “всеки по малко” и да се опитваме да допринесем за здравето на почвата, като променим методите си на градинарство:
- Да променим отношението си - много по-добре е да върнем местните органични вещества и отпадъци обратно в почвата, отколкото да купуваме търговски продукти от други държави, чиито полезни организми имат значително по-малък шанс за оцеляване. Естествените подхранващи вещества като
домашния
компост е
много по-добър
заместител
на фосфатните
торове,
чиито залежи, така или иначе, отиват на изчерпване, а също и се просмукват в подпочвените ни води.
- Да не използваме химикали, които по един или друг начин нарушават баланса на почвата, вредят на екобаланса и тровят пчелите и насекомите. Вместо това да използваме естествени начини за подхранване на почвата и разрешим на растенията сами да се погрижат за своето здраве и това на почвата ни.
- Не стъпквайте почвата, като вървите върху нея - използвайте дъски в зеленчуковите лехи, за да стъпвате по тях. В утъпканата почва няма достатъчно достъп на кислород, съответно намалява полезните бактерии.
- Избягвайте ненужна обработка на почвата като дълбоко копане, обръщане, заравняване и т.н. Задоволете се с по-груб, но естествен вид на градината, за сметка на запазване на живите организми и естествената структура на почвата. Наистина ли ни трябва перфектната градина и тревна площ без бурени и билки, които хранят пчелите ни?
- Купувайте растения на гол корен, които много по-добре се приспособяват, след като положите малко грижи за тях.
В следващ брой ще ви предложим практични съвети как да си направим хубав компост, начини, а и методи на компостиране и видове компостери.