В отговор на поискано мнение от мозъчен тръст към председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, българският Атлантически клуб излиза с инициатива за формиране на нова обща стратегия на ЕС под наслов "Здравен Щит Европа", която да включва превантивни мерки и да намалява рисковете от повторение на пандемии като сегашната с други вируси или патогени.
Тази политика трябва да се развива с тенденция в бъдеще да придобие глобален обхват, подчертават редица български и европейски политици, учени и общественици в открито писмо отговор. То е адресирано до Урсула фон дел Лайен, генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел и други високопоставени дейци на ЕС и НАТО. В него се казва, че така, както след Втората световна война, светът трябва да излезе от сегашната криза с научени уроци и предприети мерки.
Сред подписалите писмото от българска страна са председателят на Атлантическия клуб Соломон Паси, бившият български президент Росен Плевнелиев, бившият служебен премиер Огнян Герджиков, директорът на болница "Пирогов" проф. Асен Балтов, председателят на Българското общество за неврохирургия проф. Николай Габровски, шефът на лабораторията по молекулярна генетика проф. Георги Милошев, предава БТА.
Сред подписалите чуждестранни политици и общественици са бившият вицепрезидент на Европейската комисия и бивш външен министър на Италия Франко Фратини, президентът на Алианса на европейските свободни демократи, холандецът Ханс ван Баален, бившият заместник-председател на Европарламента, румънецът Мирча Паску, бившата френска министърка по европейските въпроси Ноел Леноар, бившият ирландски министър по европейските въпроси Дик Рош и редица други.
Сега е времето да се действа, подчертават авторите на писмото и посочват редица належащи конкретни мерки, които трябва да бъдат предприети в тясно сътрудничество с НАТО.
Сред различните източници на епидемии, тук ние имаме предвид една от най-важните: вируси и патогени, предаващи се от животни на хора поради лоши хранителни, животновъдни, ловни и кланически практики, използвани по света. Зарази като ебола, свински грип, птичи грип, ХИВ/СПИН, САРС и Ковид-19 - всички те са причинени от такива вируси и се зараждат в континенти извън Европа, главно в зони, характерни със замърсена вода и лоши санитарни условия, включително и по т.нар. "мокри пазари". Тези практики често са свързани с незаконен трафик на диви животни и фрапантни нарушения на биоразнообразието, подчертават авторите на писмото.
"Здравен Щит Европа" (HeShEu) ще спомогне за подобряването на тези условия, където е възможно, като в същото време ще наложи политика за регулиране на движението и размяната на хора, стоки и бизнеси с рисковите зони, докато рискът от контактите с тях бъде намален.
След като се извърши глобално картографиране на този санитарен проблем, ЕС трябва да идентифицира няколко санитарни зони и, в зависимост от рисковете, които те представляват, да предложи помощ и стимули според нуждите на съответните страни и капацитета на ЕС, като ноу-хау, образование, добри практики, помощ за развитие, ориентирана към решаването на този проблем, се казва в писмото.
Това ще бъде от полза за целия свят и ще струва много по-малко от цената, която светът плаща днес в битката срещу Ковид-19, без дори да споменаваме броя на спасените човешки животи.
Наред с тази помощ, насочена към така определените зони, HeShEu трябва да изгради и истински щит около ЕС. Трябва да регулираме - зона по зона - физическите размени и кинетичния трафик между ЕС и страните в съответната зона. Колкото по-голям е рискът да се появят огнища на епидемии, толкова по-прецизни регулации ще са необходими.
Посочват се и редица временни регулационни мерки, които може да се прилагат:
- Пътуването хора (в двете посоки) да става с някакъв вид медицински визи, като се знае какви ваксини са нужни, за да се предотврати "вноса" на съответните зарази в други страни, или както преди време се изискваше ХИВ-тест като редуциращ риска фактор при международни пътувания;
- Ограничение на бизнес аутсорсинга и на откриването на нови фабрики и производствени линии в и от рискови зони;
- Ограничение на трансгранични размени на храна и на други чувствителни субстанции.
Тези мерки трябва да бъдат отменяни, когато съответните правителства гарантират подобряването на рисковите санитарни норми.
HeShEu трябва да изготви съответни протоколи за кинетична размяна на инвестиции, храни и рискови стоки, например:
- Да се засилят още повече регулациите в търговската политика на ЕС с оглед на здравните, санитарните и фитосанитарните изисквания при вноса от трети страни и да се предоговорят търговските споразумение на ЕС с отделни трети страни.
- Да се разшири техническата и друга помощ за развиващите се страни чрез политика за развитие, която да им помага да се подобри техния капацитет да посрещнат повишените здравни норми, санитарни и фитосанитарни изисквания на ЕС.
Препоръчва се също така да се преразгледа практиката на чуждестранните инвестиции чрез критичен подход при придобиването на национални активи в страните членки на ЕС от чуждестранни агенти, когато може да бъде застрашена възможността им да гарантират достатъчна защита на човешкото здраве, флората и фауната. Глобалните вериги за производство и доставки и преките чуждестранни инвестиции трябва да се реализират при взаимна изгода за всички страни и народи, се подчертава в писмото.
Необходимо е да се преразгледа и политиката на ЕС за инвестиции в трети страни с оглед на рисковете за човешкото здраве, които тези инвестиции могат евентуално да крият.
Индустриалната политика на страните членки трябва да гарантира достатъчно равнище на производство на жизненоважни лекарства, уреди и оборудване. Сегашната пандемия разкри големи дефицити и обезпокоителна зависимост от вноса. Тук силно се препоръчва синергия с НАТО, подчертават авторите.
Спешно трябва да се разгледа възможността за създаване на буферни запаси от критични стоки и оборудване на ЕС за критични ситуации. Урокът от сегашната криза е никога да не допускаме капацитетът за снабдяване да застраши човешки животи и благосъстоянието на гражданите на ЕС и особено на хората от "първата линия", които рискуват здравето и живота си на предната линия при такива кризи, се казва в писмото.
Необходими са и адекватни протоколи на ЕС за действия при всеобщи критични ситуации - както природни бедствия, така и предизвикани от човека.
Авторите предлагат и идеята за споразумение, наречено "Медицински Шенген", което да гарантира уеднаквени карантинни регулации, координирани от Еврокомисията, при свободното движение на хора в ЕС. То трябва да включва необходимите ваксинации, както и общи политики, които да предпазват обществата от фалшивите новини и опасните практики на "анти-ваксерите". Според авторите минималното, което може да бъде направено в тази насока, е от тях да се иска да заплащат цената на тяхното лечение, така както опасните шофьори плащат повишени застраховки.
След като стратегията HeShEu бъде приложена на равнище ЕС, тя трябва да бъде предложена и на страните, които мислят по сходен начин.
Освен това се предлага в прилагането на тази стратегия да бъде въвлечена и НАТО, като заплахите от епидемии бъдат поставени по-високо в приоритета на заплахите за сигурността, като при нужда да може да се задейства и член 5 на договора за НАТО, предвиждащ колективни действия при заплахи срещу отделни страни членки. Припомня се, че именно европейците убедиха президента на САЩ Джордж Буш-младши да бъде задействан този член след терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001 г. ЕС и НАТО трябва да разработят синхронизирани протоколи за превенция и реакция при епидемии и други граждански извънредни ситуации, се предлага в писмото.
В разработването на тази нова стратегия HeShEu под егидата на Еврокомисията следва да бъдат въвлечени и други ключови международни организации, за да бъде създаден "златен стандарт" и дългосрочен план за глобалното му приложение. Тя трябва да бъде включена и в Целите за устойчиво развитие, поставени от ООН.
Кризата, предизвикана от Ковид-19 в глобален мащаб, е предупреждение за унищожителния и парализиращ ефект от биологичните оръжия, се казва в писмото. Тя със сигурност се превръща в мечта на знайни и незнайни врагове на човечеството, които наблюдават как то може да бъде сразено и покорено не чрез кинетични атаки срещу нас, а просто със следващото биооръжие.
В тази връзка авторите предлагат създаването на европейски Консултативен съвет по немислими заплахи и извънредни ситуации (с английското съкращение ACUTE), който да съветва ЕС относно такива изглеждащи немислими, но много реални заплахи, които могат да се появят занапред. Този съвет трябва да има въображението на Жул Верн, предрекъл много неща, които някога са изглеждали фантазия, а днес са реалност .
Подписалите писмото отбелязват, че са на разположение за по-нататъшни "мозъчни атаки" по всяка от изложените в него идеи и тяхната реализация.
