Снощното обръщение на британската кралица Елизабет Втора към нейните поданици е в центъра на вниманието на днешните медии на острова. Още по време на излъчването му, макар че то бе на запис, телевизионните канали показваха на живо как изглеждат улиците в британските градове, където хората от балконите си приветстваха с възгласи и ръкопляскания окуражителните думи на кралицата в борбата срещу епидемията от коронавируса, още докато тя говореше, предава БТА.
"Индипендънт" обръща внимание, че извън традиционните й коледни обръщения, това е едва петото й обръщение към нацията по конкретен проблем в 68-годишното й царуване.
Монархът посочи, че коронавирусът е разстроил живота в страната - скръб за едни, финансови трудности за други, и е наложил огромни промени в ежедневието на всички. Тя благодари на всички медици от "предната линия", които самоотвержено изпълняват дълга си в подкрепа на цялото общество. "Всеки час от вашата трудна работа приближава завръщането ни към нормалните времена", посочи тя.
Елизабет Втора благодари и на всички, които си стоят вкъщи и се самоизолират, помагайки да бъде спряно разпространението на заразата и да бъдат защитени уязвимите. Това е правилното поведение сега, подчерта кралицата и изрази увереност, че през идните години всички ще могат заслужено да се гордеят с това как са отговорили на сегашното огромно предизвикателство.
Кралицата призна, че това предизвикателство е различно от всички досегашни, защото налага да се обединят усилията на всички страни по света, включително и с използването на големите постижения на науката. "Ние ще победим - и този успех ще принадлежи на всеки един от нас", заключи кралицата, цитирана от "Индипендънт".
Вестникът съобщава и новината, че ирландският премиер Лио Варадкар е решил да поднови практикуването на лекарската си професия паралелно с държавните си задължения, за да помогне в борбата срещу коронавируса. Припомня се, че той е завършил медицина в колежа Тринити в Дъблин като общопрактикуващ лекар. 41-годишният Варадкар е предложил да работи веднъж седмично в своя здравен участък. Така е откликнал и на молбата на ирландското правителство към пенсионираните и напусналите лекарския регистър доктори да се върнат към професията си и да помогнат в борбата срещу епидемията.
Всекидневникът на деловите среди "Файненшъл таймс" се спира на причините защо засега изглежда, че Германия се справя по-добре от останалите си съседи в Западна Европа в борбата с епидемията. Веднага обаче се прави уговорката, че статистическите данни, които сочат много по-малка смъртност там, и които показват колко дни една страна е "по-назад" от друга в разпространението на инфекцията, са заблуждаващи.
"Има едно безспорно нещо, което Германия правилно направи още в ранните етапи на епидемията: там правеха тестове, правеха, правеха и пак правеха тестове", посочва вестникът. По този начин страната успя да блокира първоначалното огнище на коронавируса в района на Хайнсберг край границата с Нидерландия, предотвратявайки превръщането му в ново Бергамо. Германия сега прави по 350 000 теста на седмица и досега е тествала почти 1 млн. души от 80-милионното си население. Този огромен брой тестове обяснява и регистрираната ниска смъртност - 15 случая на 1 млн. души - по-ниско, отколкото в повечето страни в Европа. Защото ако тестваш 10 пъти повече хора, ще хванеш и много заразени с леки или никакви симптоми. Тогава смъртността ще бъда значително по-ниска, отколкото в страните, които не правят толкова тестове.
Разпространението на вируса в Германия се забави, но вече започва да "хапе" и никой не може да заключи въз основа на моментните данни, че траекторията на епидемията там ще бъде различна от тази в другите страни, отбелязва "Файненшъл таймс". Вестникът цитира Лотар Вилер - президента на берлинския институт "Роберт Кох, най-меродавното здравно учреждение в Германия, че реалната смъртност в страната вероятно е по-висока от официалните данни.
Знаем, че Германия успя добре да се подготви, въведе карантината, преди смъртността да започне рязко да расте. Но германските лекари не лекуват Ковид-19 по-добре от колегите си в другите страни, и германските медици също страдат от недостиг на маски, отбелязва всекидневникът.
Възможно е, макар че това все още предстои да се докаже, че Германия е успяла да постави под контрол разпространението на вируса по-добре от други страни заради политиката си на масово тестване. Но би било много изненадващо, ако смъртността от Ковид-19 в крайна сметка се окаже различна от тази при другите. Досега Берлин съобщава за смъртност, която като абсолютни числа е една трета от тази във Франция, въпреки че Германия е с по-голямо население. Тъй като вирусът засяга повече старите от младите, би могло да се очаква да е обратното - по-ниска смъртност във Франция, която има по-младо население. Ако случаят не се окаже такъв, това ще се дължи или на по-доброто качество на лечението на болните в интензивните отделения, или на фактори, които все още не можем добре да схванем, заключава "Файненшъл таймс".
На същата тема - "особеният" германски случай, разсъждава и друг лондонски всекидневник - "Гардиън". Според него успехът на Германия в смекчаването на кризата с вируса засега се дължи на факта, че подходът към епидемията там е децентрализиран. Всяка провинция сама определя политиката си по ограничаване на разпространението на вируса и има собствен подход по проблемите на здравеопазването. Със своите 400 публични здравни центъра по места, определящи къде какви мерки да се налагат, страната е модел за останалите.
От самото начало на кризата канцлерката Ангела Меркел изглеждаше странно безпомощна да наложи някакви мерки в национален мащаб. Тя препоръча "социалното дистанциране", но нямаше пълномощия да наложи мерки на федералните провинции и те сами решаваха дали да ги приемат и в какъв обем. Тези в бившата ГДР, например, които бяха по-слабо засегнати от заразата, не желаеха да затворят училищата си, което предизвика недоволство в южните провинции заради опасенията, че техните ученици ще се окажат в неизгодно положение.
Германия изведнъж се оказва в положение да бъде сочена за пример заради високата си степен на тестване, което мнозина смятат за единствената стратегия, която води към отказ от ограничителните карантинни мерки. А тестването с мрежата от стотици центрове по места - в университети, болници, включително и държавни, в бизнес офиси и фирми, е до голяма степен извън централния контрол. И може би затова е масово, защото местните власти намират пари и така тази стратегия успява. "Аз не трябва да чакам разрешение от здравния министър, за да направя тест", каза Матиас Орт от Института по лабораторна медицина в болницата "Мариенхоспитал" в Щутгарт. Някои частни лаборатории започнаха да предлагат тестове за Ковид-19 много преди законно лицензираните здравни застрахователи да започнат да плащат за тестовете. Това даде на Германия бърз старт. Сега около 250 лаборатории извършват между 300 000 и 500 000 теста седмично, отбелязва "Гардиън".
