"Има ли друг държавен секретар, който се представя по-лошо при извънредна ситуация? След Втората световна война няма американски държавен секретар, който работи по-неефективно от Майк Помпео ... Представянето му по време на епидемията от коронавируса ще го направи най-лошият държавен секретар в историята на САЩ...". Това коментира преди няколко дни „Вашингтон Поуст".
В историята на САЩ има много известни държавни секретари, като Томас Джеферсън, един от бащите-основателите на САЩ, и Хенри Кисинджър, чийто принос за установяването на дипломатически отношения между Вашингтон и Пекин е изключителен. Въпреки това, когато преди две години Помпео от директор на ЦРУ скочи на поста държавен секретар, натрупаната от предшествениците му професионална и етична репутация на САЩ внезапно се понижи.
С "лъжите, заблудите и кражбите", с които се гордее Помпео, американската дипломация се отклонява все повече от правилния път, отношенията с основни сили като Китай и Русия се влошават, разривите със западните съюзници продължават да се засилват. В сравнение с опитите за разстройването на дипломацията, умелата тактика на Помпео за ласкателства и политически спекулации също често се дразнещи, предаде "Радио Китай".
След избухването на епидемята от новия коронавирус Помпео реши, че заразата отваря пред него възможности и той започна с още по-остри нападки срещу Китай. Помпео многократно нарича публично COVID-19 „ухански вирус" и се опита да въведе това понятие в извлението след срещата на министрите на външните работи на Г-7, освен това клевети управляващата партия и политическа система в Китай като „заплаха за епохата". Действията на Помпео накараха хората да осъзнаят ясно, че според него епидемията не е трагично събитие, а инструмент за реализиране на лични политически интереси.
Сюзан Райс, бивш съветник по националната сигурност на САЩ, наскоро разкритикува Помпео в радиопредаване, като заяви, че неговите изказвания, като „ухански вирус", са огромен позор за САЩ. Райс каза, че вирусът никога няма да бъде определян по този начин. Такова наименование унижава азиатците. Това не е подходът, който заемащите важни ръководни постове като държавен секретар трябва да предприемат в критичен момент.
Всъщност нападките на Помпео са насочени не само към Китай. Той също многократно обвинява Русия, Иран и други страни, че възнамеряват да разпространяват „фалшива информация" за мерките на САЩ за справяне с пандемията. Но както "Вашингтон поуст" посочи в коментара си, докато 80-те милиона иранци са изправени пред затруднения от епидемията, Помпео и други политици пренебрегват призива на Великобритания и други западни държави да отслабят санкциите.
Още по-ироничното е, че САЩ и до този момент не са изпратили обещаната хуманитарна помощ за пострадалите страни, но Помпео се похвали с това на пресконференция преди няколко дни. Той каза, че „размерът на американското финансиране за международните усилия за овладяване на епидемията далеч надхвърля това на Китай". По отношение на крещящите му лъжи говорител на китайското Министерство на външните работи отговори: „Държавният секретар Помпео е изчислил общия размер на американската помощ за международната общност от 1948 г. насам, което е много интересен факт".
В момента броят на потвърдените случаи на заразени с COVID-19 в световен мащаб надхвърли 1,13 милиона, а САЩ се превърна в новия епицентър на пандемията с регстрираните над 320 000 случая на заразени. За американското правителство няма нищо по-належащо от възможно най-бързото ограничаване разпространението на заразата и свеждането до минимум на смъртността. Близо сто бивши високопоставени американски служители и експерти публикуваха отворено писмо, озаглавено „Спасете живота в Съединените щати, Китай и света", в което призовават САЩ и Китай да си сътрудничат в борбата с епидемията. На този фон всеки отговорен и разумен американски политик трябва да се стреми към по-голяма международна подкрепа за собствения си народ и да насърчава глобалното сътрудничество в борбата с пандемията.
Помпео обаче не спира и продължава да петни Китай, преследвайки лични политически интереси. Поради тази причина той не се поколеба да жертва интересите на собствения си народ и прие живота им като игра, превръщайки се в спънка за глобалното сътрудничество за овладяване на пандемията.
Както „Вашингтон поуст" посочи в коментар си, докато по-отговорните лидери се опитват да ограничат пандемията, Помпео мисли само за „любимата си кариера", сякаш не се е случило нищо. Каква е „предпочитаната от Помпео кариера" - да клевети Китай, да създава конфронтации в света или да реализира по-големите си политически амбиции? Много хора вече осъзнаха, че „обожаваната от него кариера" носи на Съединените щати само позор и нещастия.
