Очите им са уморени. Бузите им са ожулени от предпазните маски. Те не се усмихват. Лекарите и медицинските сестри на фронтовите линии срещу пандемията от коронавируса в Италия са почти неразпознаваеми зад своите маски, костюми, ръкавици и шапчици - крехкото бойно снаряжение, което надяват преди всяка смяна като единствената преграда срещу заразата.
В петък фотографи на Асошиейтед прес сновяха, за да ги снимат в редките им почивки от интензивните отделения в болниците в Бергамо и Бреша, област Ломбардия, и в Рим. И винаги докторите, медицинските сестри и санитарите позираха пред масленозелените завеси, преграждащи техните стерилни отделения.
Петък беше лош ден. Тогава Италия регистрира най-много починали от началото на експлозията на епидемията преди пет седмици, като добави 969 смъртни случая и жертвите на Ковид-19 в страната станаха 9134 - най-големия брой в света. Сред случаите в петък 541 са в Ломбардия.
Италия изпревари Китай по брой потвърдени случаи на зараза и изостава само от Съединените щати. Същевременно Националните здравни институти обаче казват, че през последните дни има намаляване на новите случаи, което е признак, че националната карантина започва да дава резултат след две и половина седмици.
Всяко облекчение от хаотичния натиск, белязал първата фаза на разпространяването на вируса в Италия, е добре дошло за медицинския персонал. Той обаче знае, че е далеч от края на извънредната ситуация.
"Това, което преживяваме, е като татуировка", казва Даниел Турно, медицинска сестра в интензивното отделение на болницата "Хуманитас Гавацени" в Бергамо. "То ще остане завинаги."
Понякога болничните служители не пият вода или други течности по време на своите 8-, 10- или 12-часови дежурства, за да не трябва да ходят до тоалетната или до съблекалнята. Те стриктно спазват съответните процедури, когато свалят своите защитни костюми, ръкавици и маски, защото знаят, че едно грешно движение може да означава, че те също ще се заразят с вируса. Над 7100 здравни работници в страната вече са го хванали. Те са пращани у дома за възстановяване и се връщат на работа, след като дадат отрицателна проба. Отсъствието им се усеща силно и създава повече работа на останалите. Над 50 лекари не са се възстановили и са починали.
Стресът в интензивните отделения е осезаем, а тишината - смразяваща. От време на време се чуват хеликоптери, които излитат или кацат вън, за да докарат нов пациент в критично състояние в болницата, която още не е препълнена.
Героите на епидемията в Италия не само обслужват болните с апарати за обдишване и кислород. Те заместват техните синове и дъщери, братя и сестри, които при нормални обстоятелства биха могли да дойдат на посещение, да подържат ръцете на болните си близки и да им вдъхнат кураж. Пациентите с Ковид-19 трябва да са в изолация, а техните роднини - под карантина. Болните, често възрастни хора, са самотни и ужасени.
"Това са пациенти, които жадуват за въздух", казва д-р Габриеле Томазони, началник на интензивното отделение в гражданската болница в Бреша. По думите му неговият екип осигурява не само животоспасяваща помощ с апаратура, но понякога и друга, повече човешка. "Знаем, че това са възрастни пациенти", казва Томазони в края на дежурството си в петък вечерта. "Те се нуждаят от близост. От нежност", добавя той.
Това се вижда в очите им.
(БТА)
