1800 лв. е таванът, срокът - до 3 месеца
Държавата ще плаща до 3 месеца 60% от заплатата на барманите, сервитьорите, артистите и спортистите, които заради коронавируса са заплашени от съкращение. Останалите 40% и осигуровките ще трябва да се покриват от бизнеса. Помощта обаче няма да е върху пълния размер на възнаграждението, а ще е ограничена от максималния осигурителен доход, който е 3000 лв. Така таванът се ограничава на 1800 лв. Това предвижда предварителният проект на постановление на Министерския съвет, с което “24 часа” разполага. Възможно е той да претърпи корекции в следващите дни.
Според сегашния вариант държавата ще плаща 60% от заплатите на заетите само в секторите, чиято дейност е изрично забранена в заповед за извънредното положение. Така
големи фирми в
производството
няма да могат
да се възползват
от тази помощ.
Според сегашното предложение секторите, които ще могат да получат помощ, са:
- Търговци на дребно в молове, но без търговците на хранителни стоки, напитки и цигари;
- Различни видове пътнически транспорт - сухопътен, речен, морски, въздушен;
- Хотели и други подобни места за настаняване;
-Туристическо и друго краткосрочно настаняване;
- Ресторанти и заведения за бързо обслужване;
- Питейни заведения;
- Прожектиране на филми;
- Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации;
- Артистична и творческа дейност;
- Други дейности в областта на културата;
- Спортни и други дейности, свързани с развлечения и отдих;
- Поддържане на добро физическо състояние.
Фирмите от тези икономически дейности обаче
трябва да са
преустановили
дейността на
поне 50% от
персонала
си. Освен това служителят, за когото държавата плаща, ще трябва да остане поне още 3 месеца.
За да получат тази помощ, фирмите трябва да нямат задължения към държавата и общините за данъци и осигуровки. Освен това да не са обявени във фалит, да не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация. През периода, за който се изплащат компенсациите, не трябва да получават финансиране от държавния бюджет, ЕСФ или други публични средства за заетостта на работниците.
Фирмите не трябва да имат влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение по трудовото законодателство 6 месеца преди помощта.
Работодателите
ще кандидатстват
пред агенцията
по заетостта,
която ще има 7 дни да реши дали да получат помощ. Парите ще се изплащат от Националния осигурителен институт.
Бизнесът иска помощта да е за всички засегнати от коронавируса предприятия и фирми. Анкета на Българската търговско-промишлена палата показва, че след обявяване на извънредното положение при 48% от работодателите служителите работят стандартно на работното място, като поддържат високи хигиенни и санитарни мерки. 38% от фирмите са минали на хоум офис, а 12% вече са преустановили дейност заради извънредното положение или липсата на поръчки. При около 23% от работодателите служителите или част от тях са в платен отпуск, а при 18% от фирмите - в неплатен. Българската стопанска камара пък предложи
държавата да
плати една
минимална
заплата от 610
лева и да покрие
осигуровките
за всеки нает в реалния сектор. Изчисленията им показват, че това ще струва 1 015 367 902 лв.
Имало риск 50% от заведенията да не отворят след края на кризата
ХРИСТО НИКОЛОВ
“Приветстваме това, че държавата се опитва да спаси работните места в хотелиеро-ресторантьорския бранш, но при нас нещата не са толкова прости и се надявам да се помисли и за спасяването на самия бизнес”, коментира председателката на Българската хотелиеро-ресторантьорска асоциация Вени Петрова. Тя подчерта, че има голяма вероятност 50% от ресторантите, заведенията за бързо хранене и питейните заведения да не отворят врати, след като се отмени извънредното положение, тъй като нямат достатъчен финансов ресурс, за да просъществуват.
“Това се отнася най-вече за микрофирмите, в които работят само членовете на семейството и евентуално още двама-трима. Сивият сектор също ще бъде ударен най-жестоко, защото тези фирми няма и да отговарят на условията за получаване на финансова помощ за запазване на работните места”, добави тя.
В ресторантьорския бранш към края на миналата седмица според Петрова вече са съкратени 20% от служителите. 70% от останалите са в неплатен отпуск и съвсем малка част са си взели платен. “В момента по споразумение с туристическото министерство правим изследване на степента, до която браншът е засегнат, и ще знаем по-точни цифри”, каза шефката на асоциацията. По данни на НСИ работещите в този сектор са към 120 хиляди, като по-голямата част са в сферата на заведенията за хранене.
“Държавата на практика очаква ние сами първо да поемем удара, а тя ще ни помага след това - така мога да оценя покриването на 60% от заплатите на служителите. Това не е, което очаквахме”, заключи тя.
Действието на постановлението трябва да продължи и след посочените 3 месеца, тъй като бизнесът няма да се възстанови автоматично след края на извънредното положение, поиска шефката на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции Даниела Стоева. От асоциацията предлагат още в изричен текст да се запише, че работодателите се освобождават от задължението да заплатят на служителите си компенсацията, докато не получат парите за нея от държавата.
“В момента никой не може да каже на каква стойност възлизат вече платените екскурзии за бъдещ период, за които клиентите настояват да си получат обратно парите, тъй като е невъзможно почивката да се осъществи. Във всеки случай положението е станало неудържимо и вече над 90% от хората си искат парите обратно”, каза Стоева. Не го правели единствено хората, които са платили за почивки и екскурзии далеч напред във времето, но те били малко.
От 250 автобуса на ден от Централна автогара в София сега тръгват 30
МАРИЯНА ЖЕЛЕВА
От 250 автобуса, които тръгват всеки ден от Централната автогара в София, те паднаха на 30 към понеделник. От първия ден на седмицата някои от големите фирми спряха вътрешните превози.
Ситуацията е безнадеждна, казва управителят на автогарата Иван Мирославов. Той заяви, че имат писма от “Биомет” и “Карат С”, че спират. Собственикът на “Биомет” Ваньо Атанасов потвърди, че от понеделник автобусите му не возят.
Проблемът е, че автобусните фирми имат договори с общините и са длъжни да изпълняват курсовете. Грешката ни е, че продължихме да изпълняваме курсовете, въпреки че хората спряха да пътуват, което ни донесе загуби. Няма оборотни пари за гориво, за резервни части, казва Ивайло Константинов, председател на УС на Националния съюз на автобусните превозвачи. Има фирми с обороти от 4-10 лв. на ден.
Оказва се, че целият бранш работи с кредити и е дошло месечното погасяване, а като няма приходи, ситуацията става драстично лоша, пояснява Константинов. Кредиторите, които не е задължително да са само банки, а примерно – доставчици на горива, пишат едно, второ писмо, следващата стъпка е несъстоятелност, коментира той. Във вторник браншът търсеше решение на проблема, защото пък не може да се блокира държавата без възможност за превози. Обмисля се да се преговаря за кредитна линия и за гратисен период за погасяването.
“Така че шофьорите ни не са проблем, те вземат големи заплати и сега са в отпуск и дума не са казали”, казва председателят на съюза.
“Мярката държавата да поеме 60% от заплатите трудно може да се приложи към шофьорите, защото те са на работа, на намалени часове, съкратени курсове, но на работа”, казва Милена Милтенова, председател на Конфедерацията на автобусните превозвачи. Освен това при липсата на приходи откъде да се вземат пари за плащане на 40% от заплатите и осигуровки на 100% върху 60-те процента от държавата.
Тя казва, че шофьорите, които извършват туристически превози, най-вероятно ще бъдат съкратени. Според нея малко ще са фирмите от автобусния бранш, които ще ползват това облекчение от държавата.
90% е спадът на превозите на пътници, показват анализите на конфедерацията. Според сметките им малките фирми губят по 1000 евро на автобус на месец, при големите са към 3000-4000 евро.
“Мярката на правителството за компенсации в размер на 60% от заплатата е адекватна. Но тя засяга само пътническия въздушен транспорт. Изключени са карго авиацията, както и базите за техническо обслужване на самолетите и тренировъчните центрове”, коментира Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиокомпании. В сегашния период се харчат в авиацията пари за заплати, за подготовка на самолетите за летния сезон, тоест за техническото им обслужване. Той изразява притеснение какво ще се случи, ако ситуацията продължи дълго време. Проблемът е, ако се счупи летния сезон, тогава чартърните авиокомпании ще бъдат умъртвени. Не само туризмът е в кризисна ситуация, нека да е ясно, че във веригата са и авиокомпаниите, които докарват туристите. Март, април и май за тях са загубени.
Авиокомпаниите по редовните линии или са спрели полети, или са ги редуцирали и самолетите им летят полупразни. Така че трябва да се мисли и за подпомагане и на авиопревозвачите.
Калин Сърменов: Важно е браншът да оцелее. Това ще е добър ход
ЦВЕТЕЛИНА ШЕНЕВА
“За мен е важно да се знае докъде ще стигнат тези помощи. Що се отнася до работещите театри, това е добро решение. Ние, в Сатиричния театър, най-вероятно няма да използваме тези 60%”, каза за “24 часа” директорът на Сатирата Калин Сърменов.
Той обясни, че бюджетът на театъра му е определен в началото на годината. “Ние сме второстепенен финансов разпоредител. Това значи, че се отчитаме на Сметната палата. Като всяко такова предприятие, ние имаме финансов план, който е строго разписан. Имаме субсидия, която е по новата методика с таван. Тоест има доста неща, които определят начина ни на финансиране. Що се отнася до нашите заплати - досега ние сме изпълнили половината от прогнозния план за годината само за изминалия месец и половина”, обясни Сърменов.
Затова се надява да не стигат до търсене на допълнително средства за подпомагане.
“Ние имаме възможност на базата на парите, които сме изкарали, да държим едно ниво, при което да не искаме от държавата допълнително освен това, което ни се полага. Предполагам, че ще има трус и при нас, но съм убеден, че след това ще наваксаме и ще влезем в някакъв ритъм. Но ще има много театри, които няма да могат да направят това. Те не стигат до бюджетите си и без коронавирус.
Винаги стигат до подпомагане. Миналата година около 15 театъра бяха на загуба. Имаше едни прекрасни идеи, които Боил Банов по времето, в което беше зам.-министър, предложи - тези 20-ина театъра да се превърнат в продуцентски центрове, да работят по проекти, държавата да отпуска за тях по 50 000 лв. на година.
Но това остана да виси и системата остана такава, каквато беше. А това тежи на бюджета на Министерството на културата. Така че такава една мярка ще помогне до голяма степен в запазването на тази уравниловка. Аз обаче лично не съм “за” - не мисля, че сме еднакви, че сме равни. Но това е друга тема.
Сега важно е браншът да оцелее. И смятам, че това ще бъде добър ход. Стига да видим докога ще се забави завъртането на колелото”, обясни Калин Сърменов.
По думите му Сатирата ще се справи с кризата, ако след един месец театрите все още не работят.
“Но ако станат 2-3-4 месеца криза, вече трябва да се мисли на място. Смятам, че с този ход правителството ще спаси много”, каза още той.
За него има още едно голямо притеснение - дали след кризата с коронавируса публиката ще се върне към театъра. “Не само заради желанието им, а и заради финансовите им възможности. Вижте какви загуби се генерират в момента. Освен психическата нестабилност, която е факт, я има и финансовата. Този уплах ще остане дълго време”, категоричен е Сърменов.
