Лицевото разпознаване се е превърнало в ключов инструмент от стратегията на Москва за борба с коронавируса - тест в естествени условия за тази спорна технология, отдавна критикувана заради риска да бъде използвана за политически цели.
От февруари насам хиляди московчани, по-специално пристигащите от страни, засегнати от Ковид-19, се подлагат на строга изолация по домовете за 14 дни с цел да се възпрепятства разпространението на болестта.
Всички те се каталогизират с адрес, копие от паспорта и телефонен номер в база данни за мегаполиса, наброяващ 16 милиона жители и всекидневно пристигащи гости.
Властите уведомяват всекиго, че нарушенията на изолационния режим ще се наказват с глоби и дори затвор, а чужденците ще бъдат експулсирани.
"За спазването на режима постоянно ще се следи, по-специално чрез системата за лицево разпознаване", предупреди в своя блог кметът на Москва Сергей Собянин.
Ефективността на тази система се гради върху плътното покритие, което осигурява. Нито един коридор в метрото, нито една улица не остава извън погледа на 170-те хиляди камери, разполагани малко по малко в града от десетилетие насам в името на обществения ред.
Около 100 000 от тях са свързани с изкуствен интелект, способен да идентифицира заснетите лица; в скоро време се очаква да бъдат скачени и останалите 70 000.
Московската полиция заяви, че с помощта на системата от февруари досега са разпознати близо 200 души, нарушили наложената им карантина.
Русия е поставила и други технологии в служба на борбата с коронавируса - от телевизионната медицина до наблюдението в супермаркетите и в социалните мрежи, за да се контрират слуховете и "фалшивите новини".
Във вторник новият център за мониторинг на ситуацията с коронавируса в Русия бе посетен от самия президент Владимир Путин.
Две китайки и 600 техни съседи
По думите на Собянин служителите там разполагат с данни за местонахождението и местоработата на 95 процента от хората, пътували до страните, най-силно засегнати от пандемията. "Установихме къде се намират", заяви той.
От февруари кметът хвали този опасно ефикасен контрол, като дава за пример случая с една китайка, нарушила наскоро карантината си, нейна приятелка, решила да й дойде на гости, и шофьора на таксито, който я докарал. Покрай това властите събрали личните данни на още 600 души - съседи на двете жени.
Според кмета камерите се използват освен това за следене как се зареждат щандовете в супермаркетите с цел да се избегне недостиг на стоки - заради епидемията мнозина московчани се впуснаха тази седмица да правят запаси.
Видеонаблюдението, подсилено с разпознаване на лица, бе изпробвано за първи път през лятото на 2018 г. по време на световното футболно първенство. Камерите бяха внедрени масово през януари 2020 г. - точно преди епидемията.
"Вероятността от грешки в нашия алгоритъм за лицево разпознаване е 1 на 15 милиона", обясни за АФП в началото на годината Александър Минин, генерален директор на руското дружество "НтехЛаб", спечелило конкурса, обявен от московското кметство.
Нейното оборудване, изнасяно също в Китай, най-големия световен пазар, и в Латинска Америка, "в 80 на сто от случаите" може дори да разпознае човек само по силуета.
Руските и китайските технологии за наблюдение - най-съвършените в света, вече се изнасят в стотина страни, посочва в анализ, публикуван в края на 2019 г., Валентин Вебер, експерт по киберсигурността от Оксфордския университет.
"Големият брат" и гражданските свободи
"Заради по-строгото законодателство в защита на личните данни лицевото разпознаване не се разви широко в Европа. За разлика от европейските си колеги руските и китайските компании не бяха толкова сковани от законови ограничения върху събирането и използването на лични данни", обяснява Вебер.
Съответно експерти и критици на системата се обявиха преди коронавирусната криза срещу този "Голям брат" и опасността под предлог на мисия от общ интерес той да бъде използван за следене на политически противници и ограничаване на гражданските свободи.
"Именно с доводи за сигурност се оправдават винаги посегателствата върху частния живот и личната свобода на хората. Това е най-големият проблем и най-голямата опасност", подчертава френският изследовател на киберсигурността Батист Робер.
Александър Минин заявява, че има доверие на властите, и твърди, че изображенията и "данните за хората (паспорт, име и презиме, телефонен номер) не се пазят в едни и същи бази данни". Според него тези сведения се съпоставят само при нужда, в рамките на строга процедура, поверена на силите на реда.
Противниците на системата са по-склонни към недоверие. Още повече че следенето с политически цели не е нещо ново за мнозина руснаци - по съветско време се смяташе, че КГБ има очи и уши навсякъде.
Альона Попова, юрист и активист, е депозирала иск срещу използването на системата за лицево разпознаване на 29 септември в Москва при разрешена от властите демонстрация на опозицията.
По думите й камери са били разположени по металдетекторните рамки, през които е бил задължен да мине всеки демонстрант на път за мястото на сбора.
"Масовото използване на технологии за лицево разпознаване означава държавата да следи своите граждани. И държавата със сигурност ще ги използва срещу политическите опозиционери", заяви тя пред АФП.
Нейният иск в крайна сметка е бил отхвърлен, но петицията й срещу лицевото разпознаване на сайта change.org е събрала към 75 000 подписа преди кризата с Ковид-19.
Кметството категорично отрича системата да се използва вероломно за регистриране на опозиционерите.
През февруари група активисти от художествените среди направи опит да привлече към темата общественото внимание с нова форма на протест.
Вдъхновени от акция на лондонския "Дазъл клъб" (Dazzle Club) в Лондон, където лицевото разпознаване се използва от началото на годината в точно обозначени зони, четирима активисти застанаха пред офиса на руския президент и изрисуваха лицата си с геометрични фигури, които да ги направят неразпознаваеми от камерите.
"Вече има политически активисти, задържани в метрото след разпознаване чрез камерите", обвини властите тогава художничката Катрин Ненашева. Четиримата активисти бяха задържани по време на своята акция, после изправени на съд и глобени по 15 000 рубли (173 евро) за нарушение на регламента за демонстрациите.
Генералният директор на компания "НтехЛаб" не вижда смисъл в подобни протести. "Можем да работим, даже ако лицето е покрито 40 на сто с каскет или медицинска маска", обяснява той.
Дори да бягаш от карантина с покрито лице, това не те спасява от окото на Москва.
(БТА)
