КНСБ предлага мерки за преодоляване на негативните ефекти от COVID-19 върху икономиката и пазара на труда, съобщиха от пресцентъра на синдикалната организация.
От КНСБ заявяват, че въпреки усилията и крайните положителни промени в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение Конфедерацията е загрижена, че с приетите първи мерки законодателят не оползотворява в достатъчна степен съществуващи възможности за подкрепа на предприятията и работещите, които ще бъдат силно затруднени и ограничени от създалата се ситуация, предаде БТА.
КНСБ счита, че предложените в законодателен вид и дискутирани в общественото пространство мерки по финансовата рамка са крайно недостатъчни като обхват и парична стойност. Според синдиката новата фискална траектория трябва да бъде ориентирана освен към средния и дребен бизнес, и в подкрепа на структуро-определящите отрасли, които ще гарантират стабилен растеж, високи доходи и стабилизиране на социалните системи.
България (най-бедната в Европа и в същото време пример за прилежно спазваща фискалната дисциплина държава), трябва в максимална и разумна степен да използва възможността, която дава ЕК - средствата от ЕСФ да бъдат пренасочвани към превенция и борбата с коронавируса за оптимизиране на финансовия ресурс, смята КНСБ. Според Конфедерацията поради наличието на валутен борд фискалната политика в нашите условия би могла да бъде доста ефективна .
КНСБ счита, че е необходим незабавен, амбициозен и координиран политически и икономически отговор чрез инструментите на фискалната политика по примера на останалите засегнати страни. Предварителните оценки на ЕК показват, че общата фискална подкрепа за отделните икономики трябва да е значителна. Официалната препоръка към страните-членки е прилагане на фискални мерки на стойност средно от около 1 процент от прогнозирания БВП за 2020 г., изключвайки от тази сума действието на автоматичните стабилизатори, които трябва да работят пълноценно и отделно от допълнителните мерки, посочват от КНСБ. В позицията се уточнява, че такива са препоръките и на МВФ с цел овладяване на стагнацията в разумни норми, тъй като тя така или иначе предстои, според повечето световни анализатори.
По отношение на мярката за 60 процента компенсация на заплатите в затруднените фирми и проекта за ПМС, КНСБ припомня урока от "палиативната мярка за компенсиране дохода на работника при преминаване на непълно работно време, прилагана по време на предишната икономическа криза от 2009 година". България не бе сред страните с най-голям спад на БВП, но за две-три години загубихме над 400 хил. работни места (около 16 на сто от заетостта), посочват от КНСБ. Според синдиката подобен повторен удар при настоящата демографска криза и острия недостиг на работна сила би бил катастрофален за пазара на на труда.
КНСБ смята, че обхватът на действие на проекта на ПМС е силно стеснен - търговия на дребно, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, туризъм, култура и спорт. Приложен е подходът - въвеждайки извънреден режим, държавата ограничава или спира горепосочените дейности, затова само те са обект на компенсиране, допълват от синдиката.
Всички производства, които понасят щети поради пазарни причини, са извън обхвата. В основата на тези пазарни обстоятелства пак е пандемията, но пряка вина държавата няма - поне такава е логиката на постановлението, отбелязват от синдиката. "Съществува обаче и такава категория промишлени предприятия, които поради спецификата на производствения процес, не могат да изпълнят изискванията за въвеждане на строги предпазни мерки от зараза. Пряко и косвено засегнатите фирми и предприятия са много повече", се отбелязва в позицията.
КНСБ предлага мярката за компенсация да се прилага за всички предприятия от индустрията, които отбелязват минимум 20 процента спад на стойността на продажбите за последното тримесечие, предхождащо месеца на подаване на документите , в сравнение със същия период на предходната година.
Да отпадне условието право на компенсация да имат работодатели, които са преустановили работа на най-малко 50 на сто от списъчния състав на персонала, а компенсация да е дължима за всеки работник и служител с преустановена работа.
Да се прецизира механизмът за контрол върху работодателите дали изплащат пълния размер на трудовите възнаграждения и по какво ще се съди за изплащането на пълното възнаграждение (как се определя пълното и от кого). Трябва да се предвиди и процедура за обжалване на решенията, искат от КНСБ.
Да се разработи схема на подкрепа на предприятията, които в периода на извънредно положение принудително намаляват производствения обем и въвеждат непълно работно време за наетите. Такава схема може да бъде финансирана през ОП РЧР, като на хората се изплащат компенсации заради намаленото работно време, предлагат от КНСБ.
КНСБ настоява МФ да направи необходимите разчети при различни варианти и сценарии, като ги представи на социалните партньори за обсъждане и приемане на цялостен пакет от мерки, гарантиран със съответните финансови ресурси.
