Димитър Манчев бил перфектният служители по досие - с медал от НАТО и грамота от Военна полиция
При ареста обяснил, че парите били за болната му съпруга. Оказало се, че двамата отдавна не са заедно и нито лев от опразнения склад с доказателства, не е стигнал до нея
Митничар, с медал от НАТО за мисия в Афганистан, повече от година заменял с хартиени листове пари от пликове в склад за доказателства в Свиленград.
Така постепенно Димитър Манчев, който е пенсиониран подполковник от Българската армия, прибрал валута за 465 хил. лв.
52-годишният пловдивчанин посегнал към чуждите пари през юли 2016 г., притеснен вероятно от кредити към две банки. Решил, че ако започне да играе в казина в Свиленград, ще излезе по-бързо от личната си финансова криза. Залагал малки суми с надежда да спечели, но нямал късмет.
Решил да ползва част от пачките, иззети по досъдебни производства. Влязъл във веществения склад на митницата, където работел като разследващ митничар, срязал хартиения плик, в който били поставени банкнотите и
взел
първо
8 хил. евро
Обменил ги и внесъл по дължимите вноски по кредитите си. После продължил да взема всеки месец суми, за да внася по 1000 лв. към една банка и по 270 лв. към друга. Отделно дърпал пари и да залага, но без успех. Така сумата от 70 530 евро свършила.
През март 2017 г. разследващият митничар посегнал към плик, в който имало 145 хил. евро - пак веществено доказателство.
Започнал да играе хазарт все повече и с по-големи суми с надеждата да спечели и да възстанови парите, но вместо това затъвал по-надълбоко.
Димитър попаднал в омагьосан кръг. През октомври 2017 г. свършили и 145-те хиляди евро. Посегнал към плика със 100 хиляди турски лири на Рамадан Насуз. Разкъсал с ножче кашона, в който били поставени банкнотите, и взел всички.
Притеснил се,
че някой от
колегите му
може да
забележи
липсата на
купюрите,
особено на тези в пликовете. Затова и тях заместил с нарязани хартиени листове.
Използвал дежурство в почивен ден, изрязал листове от принтерна хартия с големината и обема на похарчените банкноти и ги поставил в пликовете вместо тях в картонената кутия. Опаковал я с черен полиетилен, без да залепва срязаното. Отгоре отново сложил лепенки с подписите на същите лица, които имал предварително подготвени в бюрото си. Положил и собствения си параф и върнал кашона обратно в голямата метална каса.
Скандалът гръмна преди Коледа през 2017 г. Тогава Манчев бе арестуван
заради тези
100 хиляди
турски лири от
служебното
помещение с
доказателства,
иззети от Рамадан Насуз. Хасковският административен съд постановил сумата, която към онзи момент се равнявала на 60 хил. лв., да бъде върната на турския гражданин. Когато Насуз отишъл да си прибере парите от митницата, Манчев му признал, че е похарчил 65 хил. лири. Предложил да върне останалите 35 хил. лири и подписал запис на заповед. Адвокатите на чужденеца сезирали ДАНС.
Оказало се, че в седмицата, преди да бъде арестуван, митничарят похарчил и останалите 35 хил. турски лири. Следователите установили, че Димитър прибрал последователно 75 хил. евро и още 125 хил. от същата валута по други две досъдебни производства, водени от службата му.
При ареста Димитър обяснил, че давал парите на болната си съпруга. После се оказало, че двамата отдавна са разделени. Жената действително имала здравословен проблем, но нито лев от митническия склад за доказателства, не е стигнал до нея. Митничарят признал все пак, че направил всичко заради натрупани дългове.
Той добре познавал склада за съхранение на веществени доказателства, който се намирал в приземния етаж на митницата. Достъпът бил с един ключ и две карти с чип. Едната от тях била резервна и не е използвана. Ключът и двете карти се държали в стаята на разследващите митнически инспектори и всеки ги ползвал при необходимост. Достъп имали всички. В помещението имало две метални каси, рафтове и маса.
Самият склад
не бил под
видеонаблюдение
- камери имало само в коридора към него. Иначе сградата била с денонощна охрана.
Разпределението на делата между четиримата разследващи митничари се извършвало по месечен график. Всеки бил дежурен по седмица и поемал досъдебните производства, образувани през този период.
Манчев бил на пръв поглед перфектният служител - пенсионирал се от армията с чин подполковник, в досието е описан медал, с който той е удостоен през 2010 г. от командването на НАТО за мисия в Афганистан. При пенсионирането си през 2014 г. получил и почетна грамота от Военна полиция. После започнал работа в свиленградската митница, която от години е на подчинение към Бургас.
Така се стига и до разплитането на схемата му, при която заменя пари с хартийки в митницата.
През май 2019 г.
Манчев
бе осъден
на първа инстанция в Хасково. Делото пред окръжните магистрати се гледа по съкратеното производство, защото пловдивчанинът призна фактите в обвинителния акт, а съдът бе длъжен по закон да му намали с 1/3 поисканото от прокуратурата наказание от 13 г. и половина решетки.
После Манчев обжалва наказанието. От апелативна прокуратура в Пловдив смятат, че 9-годишната присъда от Хасковския съд е обоснована и справедлива.
В края на януари апелативният съд в Пловдив обаче намали наказанието на 52-годишния разследващ митничар на 7 години. Освен това апелативните съдии намалиха с по 2 г. лишаването от право Димитър Манчев да заема държавна или обществена длъжност, свързана с ръководство, контрол и стопанисване на публично имущество, и да упражнява професия или дейност, свързана с пазене, управление, контрол и отчитане на чуждо имущество. Съдът снижи тези срокове от 12 на 10 г.
“Манчев не е оправдал възложеното му доверие да действа от името и за сметка на държавата при упражняване на нейните публични функции. Като разследващ орган е част от създадения от нея държавен апарат, чрез който се реализира принуда по отношение на лица, засегнали съответните обществени отношения. Обосновано е прието, че в настоящия казус
подсъдимият
се отличава с
висока степен
на обществена
опасност
Този извод се прави от фактическите данни за реализацията и прикриването на престъпното деяние”, пише в решението на магистратите.
То може да бъде обжалвано от митничаря или протестирано от държавното обвинение пред Върховния касационен съд.
