Белгийски геолози установиха, че продължителността на денонощието през мезозойската ера е била 23 часа и 31 минути, съобщи ТАСС.
Това означава, че годината имала 372 денонощия.
Учените под ръководството на проф. Филип Клайс от Свободния университет в Брюксел са изследвали структурата на слоевете във вътрешността на раковините на древни мекотели. Резултатите от проучването им са публикувани в сп."Палеокеанография и палеоклиматология".
"Броят на слоевете, както и детайлният им спектрално-химически анализ показват, че за всяка година в раковината са се образували 372 слоя. Това означава, че продължителността на деня се е увеличила много, което напълно съответства на прогнозите на астрономическите модели", пишат геолозите в доклада си, предаде БТА.
Денонощията на Земята са били около осем часа в първите епохи от съществуването й, като продължителността им се увеличила рязко след сблъсъка на Земята с Тея - прародителката на Луната. Впоследствие продължителността на деня нарастнала плавно в резултат на въздействието на приливните сили, докато не се е стигнало до съвременните 24 часа за денонощие.
