Българският съдия в Европейския съд по правата на човека бе обвинен в конфликт на интереси - бил е адвокат по дело срещу
България за убийството на обвинител
Йонко Грозев, българският съдия в Европейския съд по правата на човека, заговори за делото “Колеви”, което очевидно той вижда като причина за атаката срещу него. Направи го в интервю пред сайта “Дневник”.
Така Грозев обяснява причината, заради която попада заедно със Здравка Калайджиева, бивш съдия в Европейския съд по правата на човека, в доклад на френски експерти за конфликт на интереси на юристите, членове на този важен съд. Никъде обаче в българските медии не се появи историята на делото “Колеви”, което според Грозев говори за “безконтролността на главния прокурор”, и пак според Грозев това “не се харесва на властта”.
Връщаме ви 11 години след решението по делото “Колеви срещу България” в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, по което страната ни е осъдена да плати 30 хил. евро на близките на покойния прокурор Николай Колев.
Според анализа на френските експерти, разгледали участието на 100 съдии от ЕСПЧ в дела от 2009 г. до 2019 г., българката Здравка Калайджиева, която е съдия в Страсбург до 2014 г., била в конфликт на интереси по 12 дела, а настоящият ни съдия Йонко Грозев - по 6.
Калайджиева е в състава на съда, взел решениепо по делото “Колеви срещу България”, а Йонко Грозев е адвокат на вдовицата на Николай Колев - Нанка Колева, и двете му деца.
На 17 декември 2001 година 52-годишният тогава прокурор Николай Колев и съпругата му Нанка, която също е прокурор, подават жалба в Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Причината - Колев е уволнен от работа, а през цялата 2001 г. срещу него са образувани няколко дела. Той дори е арестуван.
След убийството му вечерта на 28 декември 2002 г. процеса продължават съпругата му, дъщеря му Христина и синът му Георги Колев.
До жалбата в ЕСПЧ се стига след задържането на Колев. Според него арестът му бил незаконен и неоправдан. Семейството му я допълва. Разследването на убийството на Колев не било независимо и ефективно.
Делото е допуснато в ЕСПЧ за разглеждане 6 г. по-късно - на 4 декември 2007 г., а решението е от 5 ноември 2009 г.
Кой е Николай Колев?
Той е заместник на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев между 1994 и 1997 г. След това е прокурор във Върховната касационна прокуратура (ВКП). По-късно Татарчев му става адвокат по наказателните дела.
На 10 януари 2001 г. е освободен с решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) и пенсиониран. Колев обжалва пред Върховния административен съд (ВАС), защото не е подавал молба за пенсиониране, а и не е стигнал пенсионна възраст.
На 23 май 2001 г. ВАС отменя уволнението му. Решението е потвърдено на 10 декември същата година от петчленен състав на съда. Колев е върнат на работа и започва във Върховната административна прокуратура.
Според твърденията му причината за пенсионирането му е неразбирателство между него и Никола Филчев, който е главен прокурор след Татарчев.
Двамата се познавали добре, защото, освен че били състуденти, известно време работили заедно.
Филчев пък отрича да е подлагал на репресии Колев. Според него е жертва на кампания от престъпни групи.
През 2001 г. срещу Колев са образувани няколко дела.
На 8 март 2001 г. е обвинен в незаконно притежание на оръжия, защото след уволнението му в бившия му кабинет са открити пистолет и граната. Делото е прекратено, защото според действащото към онзи момент законодателство като прокурор Колев има имунитет за съдебно преследване. Това после е променено.
Месец по-късно, през април 2001 г., е образувано още едно дело. Че е нарушил закона във връзка с разследване от 1991 г. То също е прекратено. През юни започва трето дело. То е срещу бащата на Николай Колев по обвинение в незаконно притежание на петдесет патрона за ловна пушка. Година по-късно баща му е оправдан.
Следват още две разследвания, като едното е за подпомагане и подбуждане на убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева, извършено през февруари 2000 г. Според обвиненията той е предоставил съвети, които са улеснили престъплението.
Следващото разследване срещу прокурора е от септември 2001 г. То е срещу Колев и сина му Георги. Според обвинението между 1995 и 1998 г. той злоупотребил с длъжността си, за да снабди сина си безплатен пистолет. Разследването е прекратено на 18 юли 2003 г., защото Колев вече е покойник.
Той е застрелян пред дома си, на метри от болницата “Пирогов”, в навечерието на 2002 г. Отивал към близкия магазин, за да купи вечеря.
Аутопсията, направена на 29 декември, показва, че в тялото на прокурора са попаднали осем куршума, някои от тях в главата. Част от разпитаните свидетели твърдят, че забелязали двама съмнителни мъже, други - четирима. Никой обаче не видял лицата им. Неизвестните стрелци гърмели по прокурора от разстояние между 20 и 80 см. Куршумите били от едно и също оръжие - пистолет калибър 9 мм.
Делото за убийството е взето на особен надзор на Върховната прокуратура и е поето от петима следователи.
Съпругата на Колев - Нанка, е извикана на разпит на 6 януари 2003 г., но отказва да говори.
Първото спиране на делото е от есента на 2003 г. След жалба на роднините на убития прокурор съдът го възобновява. Два съдебни състава казват, че следствието не е направило всичко, за да идентифицира извършителя. По-специално съпругата не била разпитана.
Нанка Колева отново е призована на разпит на 25 август 2004 г., но отказва да говори без адвокат. Повторно е извикана на 21 септември 2004 г., но пак отказва, защото иска разследването да се води от Националната следствена служба.
На 13 октомври 2004 г. делото отново е спряно. Следва нова жалба от близките на Колев. Те твърдят, че разследването е изцяло под контрола на главния прокурор Филчев. Като причина за отказа си да дават показания посочват неспособността на властите да гарантират независимостта на разследването.
Съдът пак отменя спирането. Казва обаче, че съпругата на Колев няма право да отказва да дава показания, както и че не може да посочва кой да води разследването. Тя е разпитана на 19 октомври 2005 г. Пред следователите обяснява същото, което и в отворено писмо до ВСС от януари 2003 г. Смята, че нейният съпруг е убит, защото е знаел твърде много за главния прокурор.
Следовател разпитва и тримата адвокати на Николай Колев. Единият от тях е бившият главен прокурор Иван Татарчев. Според него предположението, че Филчев е отговорен за смъртта на Колев, е абсурдно. На 24 септември 2008 г., вече по времето на Борис Велчев, прокурор от Софийската градска прокуратура нарежда прекратяване на разследването поради липса на открит извършител и доказателства.
Съдът действително вижда проблеми в разследването на убийството. Един от тях е, че в него се включил и прокурорът Цеко Йорданов, който пък лично участвал в ареста на Колев на 20 юни 2001 г. Магистратите са на мнение, че задържането на прокурора, но само между 12 септември и 29 ноември 2001 г., е незаконно.
В мотивите си седемте съдии от ЕСПЧ посочват още, че действително до септември 2003 г. в България било юридически невъзможно да бъде повдигнато обвинение срещу главния прокурор без негово съгласие.
Недостатъкът обаче е отстранен след промяна на конституцията на 30 септември 2003 г.
Тогава парламентът гласува промени, които дават възможност на една пета от членовете на ВСС да сезират съвета за отстраняването на всеки магистрат.
Освен това с измененението вече не се използва терминът “имунитет” и се ограничава броят на случаите, при които е необходимо разрешение от ВСС.
“Съгласно изменения текст такова предварително разрешение е необходимо само за повдигане на обвинение срещу съдии и прокурори, когато обвиненията са за престъпления, извършени от тях при изпълнение на служебните им задължения”, посочва съдът.
Той казва още, че има различни системи на прокуратурата и различни процедурни правила за провеждане на наказателно разследване. Всички те могат да са съвместими с Конвенцията за защита на правата на човека. И не е задача на съда да определя коя система най-добре отговаря на изискванията на конвенцията.
Която и да е обаче, разследването трябва да е обективно, независимо от това дали замесените са публични личности.
