Южна Корея е страната с най-ниска раждаемост в света. Жените се отказват от деца и причините за това са стряскащи.
Лим Со-йон се грижи за кучета. Когато се обажда на клиентите си, тя пита "Как се казват вашите бебчета?". На клиентите им харесват, тъй като тези думи отразяват собственото им нежно отношение към домашните им любимци.
Не са малко южнокорейките, които разнасят домашните си любимци в дамски чанти или детски колички до салона за домашни любимци в столицата Сеул. Преди рождените дни на животните собствениците често запазват час за измиване на козината с шампоан с аромат на рози. Парти комплекти от шапчица, знаменца и кокалче се продават в дизайнерски магазин на няколкостотин метра.
"Сеул е скъп град и хората са много заети. Те нямат достатъчно време и пари, за да се грижат за деца. По-лесно е да имаш домашен любимец", разказва Лим. За себе си 32-годишната жена също е взела това решение. "Не искам бебе. Това е дъщеричката ми", казва тя, сочейки към кучето си.
За много жени в Южна Корея раждането на деца вече не е примамлива възможност. Колкото модерен и иновативен да е имиджът, който Южна Корея показва на света, толкова консервативна, патриархална и несправедлива е за много жени страната и нейните мъже. Затова те обявяват своеобразна стачка, отказвайки да раждат.
През 2018 година раждаемостта в страната за първи път спадна под едно дете на жена, а през 2019 година бе 0,92 деца на жена - най-ниският показател в света, който всяка година се понижава до нов отрицателен рекорд. А Южна Корея има нужда от раждаемост поне 2,1 деца на жена, за да избегне свиване на населението.
Защо южнокорейките не искат деца? Една от причините са финансовите притеснения - образованието и жилищата са изключително скъпи.
Когато стане дума за създаване на семейство обаче младите жени имат много по-дълбоки страхове.
"Да имаш деца означава да се откажеш от мечтите си", според 29-годишна учителка.
"Едно бебе може да разруши живота на жената", категорична е студентка.
"Аз съм средното от три деца. Майка ми се е отказала от всичко, когато съм се родила. Баща ми плаща за всичко и майка ми му е подчинена във всяко едно отношение", разказва 20-годишната студентка Хан Джи-йе.
"Положих толкова много усилия да вляза в добър университет и да постигна нещо в ученето. Ако обаче имам дете, ме очаква живот на домакиня", казва приятелката й Ким Дже-хе.
По-младите жени като Хан и Ким искат не само да избегнат грешките на майките си. Те просто виждат за себе си само две възможности - да имат дете и да станат домакини или да са успешни професионалисти и да останат бездетни. Все повече жени все по-често избират второто, среден път изглежда няма.
Наистина, като се имат предвид дългите работни часове, южнокорейските фирми не се славят като благосклонни към създаването на семейство. През 2018 година южнокорейците са работили средно 38 часа седмично или с 15 % повече от средното за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Най-високата допустима седмична натовареност беше 68 часа седмично и едва преди две години бе намалена до 52 часа седмично.
Освен това жените, независимо от отличното си образование, като цяло са поставени в по-неблагоприятно положение. Разликата между заплащането на мъжете и жените в Южна Корея е 34 % или най-голямата сред членките на ОИСР. В управителните съвети на компаниите, чиито акции се котират на борсите, мъжете са 98 %.
За майките положението е особено тежко, както установява Баек Сали. Когато забременява, тя работи в рекламна агенция. В петия месец получава преждевременно болки и се налага да прекара останалата част от бременността си в болница.
Три месеца след раждането на сина си се връща на работа, както е обичайно в Южна Корея, и един от шефовете й заявява: "почивали сте си седем месеца. Сега можете да поработите истински".
Освен напрежението в работата, корейките носят и много повече задължения в домакинството от партньорите си. Според анкета на корейския Институт за здраве и социални въпроси, проведена през 2018 година, омъжените жени извършват четири пъти повече домакинска работа от съпрузите си.
"С години подминавахме истинската причина за проблема - изключително голямото неравенство между половете е нечовешко дългите работни часове в страната ни", признава министърката по семейните въпроси Чун Хьон-бак. Самата тя е професор и няма деца.
"Бъдещето на страната ни зависи от това дали ще успеем да разчупим тези социални норми", допълва тя.
Чун е част от правителството на президента Мун Дже-ин, което се опитва да създаде по-благоприятни условия за създаване на семейство. Властите строят ясли и детски градини. Служителите могат да намаляват работното си време, ако имат малки деца. Родителите могат да ползват съвместно отпуск за отглеждане на дете, а бащите получават вече десет вместо както по-рано три дни платено бащинство.
Въпреки това за младите корейки едно бебе носи само негативи.
"Да нямаме деца е начинът ни да кажем "не" на несправедливостите в нашата страна", заявява студентката Хан.
Протестът й стига още по-далеч. Тя е част от разрастващото се движение, което се нарича 4Би. Участничките в него се отказват от четири неща - секса, връзките, брака и децата.
"Сексът е част от една връзка, а аз в никакъв случай не искам да забременявам", заявява младата жена.
По думите й движението 4Би, което включва отказ от любовта и секса, е все още малко. Значително повече корейки са решили просто да не встъпват в брак. Броят на сватбите непрекъснато намалява, вече има и фалирали ритуални зали в предпочитания за тази цел сеулски квартал Гангнам.
И 46-годишната Пак Хюе-сук е решила да не се омъжва, макар че от 20 години живее с партньора си. По този начин тя избягва и задълженията, които един брак в Корея носи - силни контакт и контрол от родителите на съпруга, целодневно готвене за семейните празници.
"Съученичките ми ми завиждат, защото родителите на партньора ми не ни се месят в живота. В Корея, когато се омъжиш, все едно се омъжваш за цялото семейство", разказва тя.
Зълва й дълги години е прекарвала празничните дни в кухнята и е търпяла критичните коментари на свекърва си, докато на един празник миналата година не заявила пред всички членове на фамилията: стига толкова. Оттогава семейството поръчва храната за празничните трапези. По думите й свекървата също е усетила това като освобождение.
Наред с негативите корейките все пак забелязват, че страната им се променя. Жените добиват самочувствие. Мъжете помагат повече, начинът на живот не е същият както преди.
В началото цялото семейство на Пак е било посрамено, че тя и партньорът й не са женени. До преди няколко години родителите му непрекъснато са питали кога ще е сватбата, но вече са приели положението.
Студентките Хан и Ким са оптимистични, че един ден корейското общество ще стане по-добро и по-справедливо. Дотогава котката е достатъчна.
(БТА)
