Надпреварата за президентската номинация на Демократическата партия в САЩ присъства в коментарните материални на британски и американски издания.
Лондонският в. "Гардиън" отбелязва в заглавие, че "Джо Байдън набира сила, но кампанията му има едно слабо място - самият Джо Байдън".
Супервторникът беше силно напомняне, че Туитър не е реалният свят, пише "Гардиън". Институтът "Пю" показа, че демократите в Туитър са по-либерални от демократите като цяло и че демократите в Туитър подкрепят по-малко Джо Байдън и повече Бърни Сандърс и Елизабет Уорън.
Но тласкан от някои победи в началото на надпреварата и непреодолимото присъствие на шумно малцинство в социалните медии, влакът на Сандърс потегли и в традиционните медии, което предизвика вълнение и паника сред либералите и умерените журналисти и подобни на тях учени глави.
Не трябваше да бъде така - не Сандърс, а Байдън беше големият победител на Супервторника. Той спечели в 10 от 14-те щата и остави на Сандърс само Калифорния, пише "Гардиън".
Най-забележителният аспект на Супервторника беше, че Байдън спечели в щати, където беше вложил малко средства и имаше по-малки щабове. Срещу милионите долари на Блумбърг и десетките хиляди доброволци на Сандърс, Байдън изглежда спечели по старомодния начин, чрез подкрепата на влиятелни фигури. Това доведе до категоричната му победа в Южна Каролина и оттегляне на умерените му опоненти. Фактът, че чрез такава подкрепа може да бъде спечелено в Южна Каролина - щат, който стабилно ще подкрепи Тръмп през ноември, е още един пример за ирационалността на процеса на първични избори, отбелязва "Гардиън".
Изданието посочва, че лагерът на Сандърс е все още твърде жизнен. Но проблемът е, че неговата капания изглежда удари тавана. Сандърс има солидна подкрепа на около една четвърт от демократите и успя да я разшири до една трета. Дори да получи всички гласове, които досега бяха за Елизабет Уорън, което е съмнително, това няма да наближи 50-те процента.
В момента всичко изглежда сочи, че Байдън има разностранна подкрепа. Но неговата кампания ще има винаги едно смъртоносно слабо място: самият Джо Байдън. Гафове съсипаха предишни негови участия в надпревара и биха могли да съсипят и това. Което може да е най-добрият и единствен шанс на Сандърс да спечели номинацията, смята авторът на "Гардиън".
Ако искате да отстраните президента Тръмп тази есен и после да постигнете мащабни промени като и здравни грижи за всички, за кого трябва да гласувате?, пише в коментаторът на "Ню Йорк таймс" Никълъс Кристоф в статия, озаглавена "Защо Байдън е кандидатът на промяната?". До миналата седмица отговорът беше: Бърни Сандърс - радетеля на "политическата революция". Но нараства усещането, че истинският кандидат на промяната на практика може да е Джо Байдън - защото той има по-добри шансове да спечели президентството и да помогне за избора на доминиран от демократите Конгрес, и точно затова той беше големият победител на Супервторника.
Това беше триумф на прагматизма, предпочитание на гласувалите към кандидат, когото харесват, вместо към кандидат, когото обичат, и именно затова сега Байдън е водещият кандидат, смята авторът на "Ню Йок таймс".
Но това не беше коронация, а мъртво вълнение сред умерените, които се плашат, че номинацията на Сандърс е мечта за републиканците. На републиканците понякога изглежда им се завива свят от възможността Сандърс да спечели номинацията. Туитовете на Тръмп разкриват, че той се ужасява от Байдън и Майк Блумбърг и не е чудно, че републиканците призовават за разследване именно на семейството на Байдън, пише изданието.
Байдън е скучен и му липсва обаяние, но разполага със стабилна подкрепа сред работническата гласа и е един от най-почтените хора в политиката, смята авторът на "Ню Йорк таймс".
А републиканската риторика за демократите, които наричат социалисти, става смешна, ако начело в бюлетината е името на Байдън, заключава изданието.
