Епидемията от коронавирус даде възможност на властите от Китай до Русия да засилят наблюдението и да затегнат контрола върху свободата на словото с риск тези мерки да останат и след като положението се подобри, казват експерти по правата в цифровата сфера.
COVID-19 - болестта, причинявана от новия коронавирус, който тръгна от Китай в края на миналата година, уби над 3000 души по света и разболя около 91 хиляди. В отговор много страни затегнаха граничния контрол и наложиха забрани за пътувания. Някои засилиха наблюдението, използвайки изкуствен интелект (ИИ) и големи масиви от данни (big data) и това тревожи правозащитници и експерти по личните данни.
"Правителствата узаконяват инструментите за потисничество като инструменти за опазване на общественото здраве", казва Раман Джит Сингх Чима, директор по азиатската политика в "Аксес нау" (Достъп сега), неправителствена организация в права в дигиталната сфера. "Опасността е, че тези мерки остават в сила и данните продължават да се събират и използват. Това се е случвало вече след големи събития в Китай и след атентатите от 11 септември в Съединените щати", каза той пред Фондация "Томсън Ройтерс".
Китай затегна контрола по време на Олимпиадата в Пекин през 2008 г., а нападенията от 11 септември 2001 г. доведоха до приемането на т.нар. Патриотичен закон, който според правозащитни активисти дава на властите повече правомощия да увеличат следеното от съображения за сигурност.
Докато използването на лицево разпознаване по летищата с конкретна цел и за определено време може да бъде оправдано като средство за възпиране на епидемията от коронавирус, съхраняването за неопределено дълъг срок на данни за пътувания, здравословно състояние и друга информация "не е законно", казва Чима. Москва използва технология за лицево разпознаване, за да гарантира, че хората, на които е наредено да стоят у дома или в хотелите си, го правят. Миналия месец руските власти обявиха, че депортират 88 чужденци за предполагаеми нарушения на карантинните мерки.
С НАЛОЖЕНА ЗАБРАНА
В Сингапур, където една международна конференция през януари доведе до разпространяване на коронавируса в различни страни, се използва процедура, наречена проследяване на контактите за контролиране на инфекцията.
В пост на премиера Ли Сян Лун във Фейсбук се казва, че това изисква събиране на подробни данни за придвижванията и хората, с които е общувал пациентът през 14-те дни преди постъпването му в болница и се проследяват всички, които са били в контакт с този пациент. "За щастие пациентите с COVID-19, общо взето, сътрудничат в споделянето на информация. Това позволява на здравните работници, държавните служители и сингапурската полиция бързо да уточнят какво са правили и с кого са контактували", казва Ли.
Властите използваха имиграционни данни, за да открият един постоянно пребиваващ, нарушил изискванията на карантината, докато е в Сингапур. Статутът му бе отнет и му бе забранено да влиза отново в Сингапур, съобщиха миналия месец имиграционните власти.
Тъй като епидемията от коронавирус е "много сериозна", е важно правителствата да реагират чрез събиране и анализиране на данни за гражданите", казва Луиза Джорм, директор на австралийския Център за изследване на големи данни в здравеопазването. "Някои временни навлизания в личното пространство са неизбежни, ако правителствените органи ефективно опазват общественото здраве", казва Джорм. Нейният център се намира в Университета на Нов Южен Уелс, който не е пряко въвлечен в борбата с пандемията.
Някои от най-големите опасения от високотехнологичния контрол върху обществото, са в Китай, където от хората се изисква да използват на телефоните си софтуер, която определя дали те трябва да бъдат поставени под карантина, дали могат да бъдат допускани в метрото или на публични места. Анализ на "Ню Йорк таймс" установи, че тази система вероятно дава на полицията сведения за местоположението на хората и то в страна, в която и без това вече има най-съвършената система за електронно наблюдение.
Компаниите за ИИ и камери за наблюдение в Китай настойчиво рекламират системи, които според тях могат да разпознават лица, даже ако хората носят маски и шапки, и да съобщават за тях на властите, а карти могат да показват къде се намират сгради, в които живеят заразените.
ОПАСНОСТ
Правителствата имат изключителни правомощия при извънредни ситуации, но "обикновено чрез процедури за проверка съгласно необходимостта, законността и пропорционалността на тези правомощия", казва Шон МакДоналд от Центъра за международни иновации в управлението.
Властите в САЩ използваха архива на "Юбър", за да проследят до Мексико предполагаем пациент с коронавирус, а Южна Корея използва данни от конфискуван мобилен телефон, за да постави под карантина хиляди хора по време на епидемията от Близкоизточния респираторен синдром (МЕРС) през 2015 г., казва той. "Действителният риск в ситуация като тази е, че институциите ще разработят големи механизми за наблюдение, които ще използват и за политически и търговски цели", казва МакДоналд, старши сътрудник в канадския мозъчен тръст.
От февруари работещите в китайския Университет за електронни науки и технологии е длъжен да информира за местоположението си и за всеки контакт с хора от силно засегнатите зони, казва професорът от университета Ляоюан Цзън. Той добавя, че полицаи са дошли в апартамента му да съберат информация за неговото семейство, вкл. за това къде е пътувал. "Според мен това е съвсем разумно действие за събиране на данни от съображения за сигурност", казва той. "Измерване на температурата на тялото ми, информация за семейството, историята на пътуванията, това изобщо не е проблем, особено когато събирането на данни и наблюдението е разумно при тези конкретни обстоятелства", пише той в електронно писмо.
Държавите се нуждаят от закони за силна защита на данните и независими органи, които да гарантират, че тези данни не се съхраняват безкрайно дълго или че не се използват за политически цели, но в малко азиатски страни има такъв контрол и баланс, казва Чима. Азиатските страни използват епидемията също така, за да наложат строг контрол върху информацията и да арестуват и наказват хора за предполагаемо разпространяване на невярна информация или критики към властите, че се справят зле с епидемията. "Когато засилваш наблюдението и контрола върху информацията, има опасност това да подкопае системата на общественото здравеопазване", казва Чима и дава пример с китайския лекар, който пръв вдигна тревога за вируса и бе порицан. "Наблюдението, само по себе си, не може да бъде решение, казва той.
(БТА)
