Какво ще стане след т.нар. Супервторник, ако няма победител и възможно ли е никой кандидат за президентската номинация на Демократическата партия да не спечели мнозинство. Това се пита в. "Ню Йорк таймс" по повод вчерашното гласуване на милиони американци в 14 щата в първичните избори на партията, които са част от процедурата по излъчването на опонент на Доналд Тръмп на президентските избори през ноември.
Според изданието е възможно и даже вероятно никой от четиримата останали в надпреварата претенденти да не спечели накрая необходимото мнозинство от делегатски гласове, за да бъде номиниран на партийния конгрес още на първия тур през юли. Ако това стане, конгресът може да затъне в хаос и размяна на язвителни реплики - нещо, което демократите не са преживявали от 1952 г. насам. А някои се опасяват, че това би проправило пътя на Тръмп към преизбирането, посочва БТА.
"Ню Йорк таймс" цитира експерт, според когото, ако на конференцията нито един кандидат не спечели 1991 гласа, ще има втори тур. В него ще участва групата от 771 "суперделегати", които в голямата си част са демократи от Конгреса, бивши президенти, вицепрезиденти и членове на Националния комитет на Демократическата партия. За да спечели втория тур, кандидатът трябва да вземе мнозинство (точно 2375 гласа и половина). Останалите 3979 "редови" делегати ще имат правото да подкрепят кандидат, за когото не са гласували на първия тур.
В случай че Бърни Сандърс спечели най-много гласове, но не мнозинство, мнозина се опасяват, че конгресът ще бъде катастрофален, тъй като лидерите на партията са готови да рискуват вътрешнопартийно разделение, само и само да го спрат. Авторът на статията се пита какво ще стане при такъв сценарий и цитира друг експерт. Според него ако Сандърс победи, но без абсолютно мнозинство, и му бъде отказана номинация, това просто ще разцепи партията. Рискът от подхода "трябва да спасим партията от Бърни" с цел договорки на конгреса не само ще доведе до загуба през ноември, а ще отблъсне цяло поколение, което няма да дойде до урните следващия път.
Трети експерт, цитиран в текста, смята, че оспорван конгрес би била нещо нормално. Според него конгресът трябва да се държат като законодателен орган, който е образуван горе-долу пропорционално на предпочитанията на гласоподавателите и изразява волята на хората за избора на кандидат. При оспорван конгрес американците ще могат да наблюдават по телевизията как представителите на всички щати вземат важни решения относно кандидатите. Докато досега хората гледат избора, направен от гражданите например на Айова или Ню Хемпшър, заключава експертът.
Според четвърто мнение "оспорван конгрес" може да бъде избегнат занапред, ако бъде прието правилото гласоподавателите във всеки щат да посочват на бюлетините реда на преференциите си за кандидатите. Ако никой няма мнозинство по първия избор на гласоподавателите, тогава кандидатът с най-малко брой първи места отпада, а подадените за него гласове като втори по преференция се преразпределят. Този процес се повтаря, докато един кандидат премине прага на мнозинството.
"Бърни срещу Байдън - нека демократическата битка започне", гласи заглавие на статия в "Лос Анджелис таймс", в която авторът констатира, че президентът Тръмп вероятно с основание се е опасявал от Джо Байдън. След слабите си резултати в Айова, Ню Хемпшър и Невада миналия месец бившият вицепрезидент не внушаваше доверие - той викаше силно и се придържеше към предварително написани текстове, което изглежда странно за човек с такъв политически опит. Но в събота, след убедителната победа в Южна Каролина, той беше в най-добра форма: вдъхновен, пунктуален, чувствителен, мил. Байдън е като стара горна дреха в която се плъзваш. Тя не е нова и впечатляваща, но удобна във време, когато мнозина от нас се нуждаят от комфорт.
Ако той спечели номинацията, на изборите през ноември гласоподавателите демократи и разочарованите републиканци няма да се интересуват от съмнителните бизнес практики на неговия син. Да, републиканците ще бият барабана за връзките на Хънтър Байдън с една украинска петролна компания, но Хънтър не се кандидатира за президент. А и да не забравяме, че децата на Тръмп са най-крещящият пример за непотизъм в американската история. Техният баща, а не Хънтър Байдън, беше човекът, обвинен в тежки престъпления и простъпки в действията си спрямо Украйна, заключава авторът на калифорнийското издание.
