България вече няма дисбаланси в икономиката. Това е написано в доклада за държавата ни на Европейската комисия. Преди две години тя влезе в списъка на страните с дисбаланси, а преди това беше в този с прекомерни. В сряда бе единствената държава, която бе извадена и вече е сред 15-е в ЕС, които са без макроикономически дисбаланси. Това се посочва в зимната оценка на Европейската комисия за икономиките и реформите в държавите от ЕС.
В групата на страни с прекомерни дисбаланси остават Гърция, Италия и Кипър, а Германия, Ирландия, Испания, Нидерландия, Франция, Хърватия, Португалия, Румъния и Швеция остават в групата с дисбаланси.
“Дисбалансите в България са коригирани. България е осъществила съществен напредък при укрепването на управлението на финансовия сектор, корпоративният дълг е спаднал, както и делът на необслужваните кредити. Това показва, че поетият траен ангажимент към определени политики и реформи носи добри резултати”, уе коментарът на зам.-председателят на ЕК, с ресор икономиката в интерес на хората Валдис Домбровскис.
В анализа се казва, че твърдият ангажимент на България да се присъедини към валутния механизъм ERM II ще доведе до допълнителен тласък на реформите. Властите продължават да се справят с макроикономическите дисбаланси чрез засилване на финансовият надзор и на мерки за справяне с финансовите уязвимости в сектора.
Перспективите за растеж на България остават благоприятни. Добри макроикономически политики подкрепят стабилния икономически растеж и исторически ниски нива на безработица. Въпреки това, България бавно наваксва спрямо останалите в ЕС и все още има едно от най-високите нива на бедност и неравенство в доходите. Структурни реформи и допълнителни инвестиции са необходими за повишаване на производителността и постигане устойчив и приобщаващ растеж, особено в контекст на неблагоприятно развитие на населението, значителен недостиг на работници и нарастващи регионални различия.
От началото на европейския семестър през 2011 г. България е отбелязала някакъв напредък в 72% от специфичните препоръки за страната ни. Пазарът на труда се развива добре, регистриран е силен спад на безработицата. Проблем обаче остава продължаващият спад на населението в трудоспособна възраст. Остават и предизвикателствата, свързани с образованието, здравеопазването и социалното включване.
Напредък обаче имаме по отношение на публичните финанси, като се отбелязват усилията ни, свързани със събирането на данъци и намаляване на сивата икономика, както и законовите промени, свързани с държавните предприятия.
По отношение на банковия сектор също се движим в правилна посока, предприели сме повечете мерки, препоръчани ни след стрес тестовете на банките, но не всички. Въпреки това макрофинансовият риск е намален, надзорът е засилен. Застрахователният сектор също е подобрил финансовата си дейност, тук също има по-силен надзо, но не достатъчно. Тук остават още доста неразрешени проблеми, особено в автомобилното застраховане.
Делът на необслужваните заеми намалява, но все пак остава един от най-високите в ЕС.
В доклада се посочва, че перспективата за тясно сътрудничество с ЕЦБ и приемането на европейските практики ще подпомогнат стабилността на регулаторната среда и за сектора като цяло. През 2019 г. БНБ вече е въвела някои от европейските правила за управление на банките.
България вече работи и по преодоляване на несъстоятелността, като е приела план с мерки и подготвя законодателни промени.
Делът на хората в риск от бедност остава висок, както и на тези, напускащи училище и тези, които нямат цифрови умения. Разполагаемият доход на домакинствата обаче расте.
Нужни са още действия по отношение борбата с корупцията, продължава докладът на ЕК. Реформите отнемат време, а същевремно липсват конкретни последствия от корупция на високо ниво, което би помогнало за изграждане на обществено доверие. България е предприела обаче стъпки срещу прането на пари и е въвела ново законодателство.
Проблемите в околната среда също остават - замърсяването на въздуха, управлението на отпадъците, липсва всеобхватна кръгова икономика. Бавно постигаме прогрес и при достигане на целите за енергийна ефективност.
