Навършването на 150 години от учредяването на Българската екзархия ще бъде отбелязано с поредица от събития в Пловдив.
„По случай 150-годишнината от издаването на султанския ферман за учредяване на Българската екзархия на 28 февруари в 10 часа ще бъде отслужен в диоцеза на БПЦ–БП тържествен благодарствен молебен, придружен с празничен камбанен звън.
В края на молебена ще бъде прочетено Патриаршеско и Синодално послание по повод бележитата годишнина“, се казва в съобщение публикувано в официалния сайт на Св. Синод.
Пловдивският граждански клуб, Културен център „Тракарт“ с участието на Пловдивската Света Митрополия, Община Пловдив и Историческият музей организират няколко прояви.
Сесията на Общинския съвет на 27 февруари ще започне с тържествена част, посветена на 150-годишнината на Българската екзархия с участието на Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай
На следващия ден от 10 часа в храм „Света Богородица“ ще бъде отслужен молебен по повод 150-годишнината.
Същата вечер в 18 часа в Културен център „Тракарт“ ще бъде открита документална изложба „150 години Българска Екзархия“. Хорът на пловдивските момчета „Стефка Благоева“ с диригент Милка Толедова и музикален съпровод Юлия Петрова. В музикалната програма ще участват Христина Венчева – сопрано и Филип Маджаров-пиано.
На 28 февруари 1870 година султанското правителство издава ферман, с който узаконява обособяването на българска църковна йерархия (наречена „екзархия“) от Цариградската патриаршия.
По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковно-народния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.
В устава и са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в черковното управление) и изборност.
Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх Ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка и на негово място е избран Видинският митрополит Антим I.
Цариградската патриаршия от своя страна се обявила против образуването на Българската екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявила за схизматична, тъй като не признавала върховенството на патриарха.
До освобождението на България от османско владичество екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ.
След обявяването на Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. екзарх Антим I е свален от своя пост и заточен в Мала Азия заради неговата патриотична дейност и проявени симпатии към Русия.
За нов екзарх е избран Ловчанският митрополит Йосиф I. Екзархията развива активна просветна дейност в Македония и Одринско. Към края на деветнадесети век огромното мнозинство от славянското население в тези области изпраща децата си в български екзархийски училища.
