Прокуратурата в Ню Йорк приветства решението на съдебните заседатели за вината на Харви Уайнстийн като знаков момент с потенциал да промени начина, по който правосъдието гледа на случаи на сексуално посегателство, смятани за трудни за доказване, пише Асошиейтед прес.
Повечето от жените, които свидетелстваха срещу Уайнстийн, са продължили контактите си с него след случаите на насилие и понякога са имали сексуални отношения по взаимно съгласие. Нито една от тях не е съобщила своевременно за извършено престъпление. И твърденията им са подкрепени от малко физически доказателства.
Въпреки това съдебните заседатели го признаха за виновен в изнасилване на жена през 2013 г. и за сексуално посегателство срещу друга през 2006 г.
"Днес е нов ден", каза районният прокурор на Манхатън Сайръс Ванс младши след произнасянето на присъдата. "Изнасилването е изнасилване, когато жертвата съобщи за него в рамките на час, на година или вероятно никога. То си остава изнасилване, независимо от сложната динамика между власт и съгласие след него. Изнасилване е, дори за това да няма физически доказателства", каза той.
Адвокати обаче предупреждават, че е твърде рано да се каже доколко е променен правният мир, уточнява БТА.
"Това не е сигнал, че нашите системи и институции са се трансформирали с магическа пръчка", казва Соня Осорио, председател на нюйоркския филиал на Националната организация за жените, която проследи внимателно процеса.
Но ако има случай, който обвързва каузата на движението #Аз също със сексуалните престъпления, динамиката в отношенията между половете и ролята на властта, това е делото срещу Уайнстийн.
Десетки жени, чиито пътища се пресичат с този на Уайнстийн в развлекателната индустрия, твърдят, че са били притискани, оказван им е натиск, били са принуждавани или заплашвани от позиция на силата, когато са им искани сексуални услуги. Срещите са се случвали в период от няколко десетилетия, при филмови прожекции в Лос Анджелис, на филмовия фестивал в Кан, на бизнес срещи в Ню Йорк или Лондон.
На делото в Ню Йорк бяха отправени обвинения от шест жени - три от тях пряко свързани с обвинението и три, чиито показания трябваше да подкрепят тезата на прокуратурата.
Защитата на Уайнстийн твърдеше, че контактите на жените с продуцента са били по взаимно съгласие или взаимно изгодни - той искал секс, а те - достъп до властта му върху света на киното.
Законът признава, че хората могат да стават жертва от интимните си партньори по време на връзката. Въпреки това обаче подобни случаи рядко са привличали вниманието на прокуратурата, защото са трудни за доказване, казват адвокати по няколко подобни дела. Вълната обаче започва да се обръща, прокурорите са по-склонни да рискуват, а съдебните заседатели отчитат все повече сложността на човешкото поведение.
"Делото предизвиква разбирането ни за това какво е принуждаване в сексуалните отношения и какво е липсата на съгласие в тях", казва Пол Дер Оханесян, адвокат от Олбани, Ню Йорк, бивш прокурор по сексуални престъпления и автор на книга за дела за сексуално насилие. Той е проследил процеса срещу Уайнстийн. Един от първите въпроси от страна на съдебните заседатели бил за правното определение за "съгласие" и "насилствено принуждаване".
Прокурор Ванс първоначално отказва да разследва Уайнстийн, когато манекенка твърди, че е насилена от него през 2015 г. След като е критикуван остро за решението си на фона на последвалите допълнителни обвинения от други жени през следващите две години, Ванс подготвя обвинителен акт за съда.
Един от първите свидетели по делото е експерт по поведение на жертвите, който свидетелства, че не е необичайно за жертвите на сексуални престъпления да продължат да общуват с нападателите си. Преди десетилетие такъв тип свидетелски показания рядко се допускаха.
Адвокатът по криминални дела Ричард Каплан смята, че делото срещу Уайнстийн ще одързости както жените да докладват такива престъпления, така и прокурорите - да поемат подобни случаи. "Сега вече има упътване как се печелят подобни дела", каза той и предрече скоро нови подобни процеси.
