ВКС потвърди наказанието лишаване от свобода за срок от 2 г. и 6 м., отложено за 5 г., за бившия областен управител на Добрич Динчер Хаджиев и Пламен Ганев за престъпления при продажба на държавна собственост, съобщиха от кабинета на председателя на ВКС.
С Решение № 15/18.02.2020 г. по наказателно дело № 952/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила въззивното решение по в.н.о.х.д. № 110/2019 г. на Апелативен съд – Варна. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по касационни жалби на Динчер Хаджиев и Пламен Ганев срещу решението на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 35/2015 г. на Окръжен съд – Добрич в частта относно осъждането на подсъдимите. С решението на апелативния съд присъдата е отменена в частта, с която Костадин Костадинов (Служба кадастър – гр. Добрич) е признат за виновен, поради настъпила смърт.
С присъдата Динчер Хаджиев е признат за виновен в това, че: като областен управител на област Добрич при продажба на държавна собственост нарушил служебните си задължения, с цел да набави облага за други лица, от което са настъпили значителни вредни имуществени последици за държавата в размер на 150 002,48 лв.; в съучастие с Пламен Ганев превишил властта и правата си, като извършил действия от компетентността на специализираната болница „Тузлата“ в лицето на министъра на здравеопазването, с цел да набави облага за други лица и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици в размер на 665 743,44 лв. Пламен Ганев е признат за виновен в това, че: като директор на Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ – гр. Добрич, като помагач на Хаджиев го улеснил да превиши властта и правата си, извършвайки действия от компетентността на болница „Тузлата“, с цел да набави облага за други лица и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици в размер на 665 743,44 лв.; като помагач на Хаджиев го улеснил да наруши служебните си задължения, с цел да набави облага за други лица, от което са настъпили значителни вредни имуществени последици за държавата в размер на 135 102,48 лв. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на всеки от подсъдимите е определено да изтърпи най-тежкото от наложените за извършените престъпления наказание „лишаване от свобода“ – по 2 г. и 6 м., отложено с изпитателен срок от 5 г. Присъединено е наказанието „глоба“ в размер на по 2500 лв.
Тричленният състав на ВКС приема жалбите за неоснователни. Липсват основания да се приеме, че доказателствата по делото са оценени едностранчиво или превратно, че фактическите обстоятелства са приети на базата на негодни доказателствени средства или на непълна доказателствена основа, тъй като всички действия по събирането, проверката и оценката на доказателствата, обосновали вътрешното убеждение на въззивния съдебен състав, са в съответствие с действащия процесуален ред.
Върховните съдии не споделят оплакванията, че във въззивното решение не е посочено в какво се изразяват допуснатите нарушения на служебните задължения от страна на подсъдимия Хаджиев. Във всеки един от пунктовете на обвинението, възпроизведени в обжалвания съдебен акт, са посочени конкретните разпоредби на Закона за държавната собственост (ЗДС) и Правилника за прилагане на ЗДС и начинът, по който областният управител, чрез избягване на задължителните правила, създадени да охранят интересите на държавата, повторно е одържавявал имоти, като е съставял съответен акт за държавна собственост, а след това – в рамките на по-малко от месец, е продавал апетитните недвижимости на избрани лица, които не са правоимащи, без търг, по данъчна оценка с увеличение от 20%, като същевременно по отношение на трети лица по идентични случаи убедително е отказвал, категорични са върховните съдии. В пределите на своята компетентност като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, първоначално той е облагодетелствал Ганев, като му е продал заменения непосредствено преди това апартамент без търг, без преди това директорът на дирекция в областната администрация да е бил наемател. Впоследствие с активната му подкрепа, без да е налице законно построена сграда в процесния парцел, чрез незаконосъобразно издадена скица и променено съдържание на кадастралната карта, изразяващо се в присъединяване на сградата към държавния имот, на „Валентино“ ООД е продаден поземлен имот като на собственик на законно построена в него сграда.
По сходен начин – без да са приложени документи за законно построена сграда, при отсъствието на разрешение за строеж или за поставяне на преместваем обект – бунгало, след като същият е нанесен в кадастралната карта от подсъдимия Костадинов, с което му е придаден статут на туристическа сграда от 33 кв. м, е продаден от Хаджиев на съпругата на Костадинов, на кума на Ганев и зетя на нотариуса (съставил констативните нотариални актове) парцел от 1263 кв. м с лице от 75 м на първа линия, на морския бряг в гр. Шабла, влизащ в държавния горски фонд. Според тричленния състав на ВКС по този начин Хаджиев е извършил дейност, която не е съобразена с установените в ЗДС и ППЗДС изисквания при разпореждане с държавна собственост, при което е активно подпомаган и улеснен от подсъдимия Ганев, който е съгласувал процедурите по изготвяне на отделните договори. На следващо място, Хаджиев, подпомаган от Ганев, е превишил властта и правата си, като се е разпоредил с обособените 6 имота на болница „Тузлата“, извършвайки действия от компетентността на министъра на здравеопазването, без значение каква е пазарната им цена. За да могат да бъдат продадени, преди това имотите също повторно са одържавени, без да се провери кой е действителният им собственик. Прогласената впоследствие от съда нищожност на част от сключените договори от гражданскоправна страна съвсем не означава, че от деянията не са настъпили значителни вредни последици, а само – че част от тези с имуществен характер са възстановени по смисъла на наказателното право. „Макар принципно нищожният договор да не поражда целените с него правни последици, е необходимо най-малкото предприемането на действия по обявяването му за такъв, още повече че вредните последици имат както имуществен, така и неимуществен характер, изразяващ се в сериозното увреждане нормалното функциониране на дейността на държавните органи – на областния управител и на служителите в областната администрация, и техния авторитет в обществото, който в случая непоправимо е засегнат“, пише в решението на ВКС.
