От Сан Франциско до Мелбърн, китайските квартали на големите мегаполиси са странно притихнали, изоставени от посетителите, поддали се на паниката след появата на новия коронавирус в Китай, предаде БТА.
"Алармизмът цари навсякъде ", оплаква се Макс Хуан, собственик на ресторанта "Джуси Бао" в историческия китайски квартал на Мелбърн.
Заведението му един от десетките ресторанти в най-стария "Чайнатаун" в Австралия, появил се по време на златната треска през 50-те години на 19 век.
Въпреки че епицентърът на епидемията от Ковид-19 е на повече от десет часа път със самолет, а в Австралия заразените са малцина, китайската общност е стигматизирана, както донякъде се случва из цял свят след появата на този вирус, който взе близо 1900 жертви в Китай. Затова в Мелбърн улиците остават учудващо празни и дори танцът на дракона на лунната Нова година не успя да привлече посетители.
Търговците твърдят, че приходите им са спаднали повече от наполовина, което ги принуждава значително да намалят работното време на персонала си - ситуация, която се среща във всички китайски квартали по света.
В квартал Ричмънд във Ванкувър вече лесно може да се намери свободна маса в ресторанта "Империята на морските дарове".
"Обикновено имаме дълги опашки от чакащи за около пет до десет маси, но днес няма никаква опашка. Някои хора вече анулираха резервациите си за лични празници или групови вечери. В много ресторанти е така", със съжаление отбелязва заместник-управителят Айвън Юн, но се надява, че нещата скоро ще се завърнат към нормалното.
В редица страни забраната за влизане за граждани на Китай тежко засегна някои квартали.
"По това време обикновено имаме китайски туристи, но сега нямаме нито един", отбеляза Тони Сиу, управител на популярния кантонски ресторант "Ар енд Джи Лаундж" в Сан Франциско.
В Австралия тази териториална забрана се влоши от факта, че близо 100 000 китайски студенти не можаха да се върнат навреме за началото на академичната година.
"Главните ни клиенти идват от Китай, така че ни е много трудно", обяснява Су Ин, чиято сергия за палачинки се намира пред университет в Мелбърн, където следват много китайски студенти.
С надеждата да успокоят потенциалните клиенти, някои търговци са закачили надписи, че заведенията им преминават редовна дезинфекция с превантивна цел. Някои са стигнали дотам да предлагат хидроалкохолен разтвор на клиентите и да задължават персонала си да носи медицински маски и гумени ръкавици.Тези мерки обаче нямат особен успех пред лицето на ксенофобията, която допринася за влошаване на положението.
Ребека Лю, китайска студентка, която учи в Лондон, обяснява, че все по-трудно успява да убеди приятелите си да дойдат на вечеря или да излязат на шопинг с нея.
"Някои мои приятели отказаха да се хранят в ресторанти в Чайнатаун, защото ги е страх от вируса", каза тя.
В Сан Франциско магазинчето за сувенири на Фред Ло обичайно е много посещавано от европейски и южноамерикански туристи, но "от две седмици има много по-малко хора, поне с 50 процента по-малко, въпреки че никой не е болен, нито е ходил в Китай", констатира той.
Г-н Ло смята, че положението е по-зле, отколкото когато е отворил магазина през 1975 г.
"Не е справедливо толкова много хора да се страхуват от китайците", подчерта той.
Този търговец, който е и председател на Китайската търговска камара в Мелбърн, съжалява, че посланието му "Здрави сме, не се бойте!" не е чуто.
В Лондон Дейвид Тан също забелязва, че от няколко седмици хората го избягват, но се опитва да се примири.
"Всяка сутрин взимам влак. Веднъж миналата седмица всички стояха прави, а до мен имаше празно място. Стана ми смешно", разказва той.
