l Практиката на служебно разпределяне на т.нар. бели петна не съществувала никъде по света
l Институт дава безплатни консултации как притежателите да се предпазят от измами
Собствениците на земя, които не я обработват или отдават под наем или аренда, губят милиони левове заради разпоредби в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
“Налице са редица основания да се счита, че режимът на администриране на “белите петна” функционира в нарушение на принципа за неприкосновеност на частната собственост, а оттам и на конституцията”, посочват от Института за политики и развитие в свой анализ.
Режимът на т.нар. бели петна, регламентиран в закона, дава право на земеделски производители
да получат и
обработват
чужда земя,
въпреки че нямат
договор със
собствениците
Това става възможно със заповед на директор на областна дирекция “Земеделие”. Така те получават и възможността да вземат европейски субсидии - т.нар. директни плащания.
“Ако сте собственик и не се интересувате от земята си или не знаете, че трябва да полагате грижи (т.е. не подавате годишна декларация, както ви задължава законът), тя се разпределя служебно към земеделски производители, които печелят от нея вместо вас”, коментират експертите на института.
Макар че понятието “бяло петно” не е дефинирано в българското законодателство, през последното десетилетие то придоби публичност. Това са земите, които човек притежава, но не обработва, не отдава под наем или аренда, съответно и не се получават пари от тях.
До тази ситуация се стига, когато собственикът не е подал годишна декларация пред общинска служба “Земеделие” с изрично описание какво ще прави със земята през следващата стопанска година.
От института пресмятат, че рискът за тези стопани е в три направления - рентата, която получават, е в пъти по-ниска от пазарната, собствеността може да бъде загубена или дългосрочно тази земя не носи никакви ползи.
Според текстовете в закона всеки земеделски стопанин, на когото са предоставени “бели петна”, е длъжен да плати за тях рента. Парите се внасят в специална банкова сметка, управлявана от съответната областна дирекция “Земеделие”. Дължимата от арендатора сума е в размер на средното рентно плащане за декар за съответното землище. Всеки собственик може да отиде в общинската земеделска служба по местонахождение на имота и да подаде заявление, с което да изиска да му се изплатят сумите за неговите “бели петна”.
Оказва се обаче, че
процедурата е
толкова сложна,
че спира
притежателя
на земя да се
възползва от
правата си
“Дори да се реши на това, сумата, която ще получи, е средно с 50% по-ниска от реалната пазарна рента”, казват от института.
А практиката за “белите петна” била все едно някой да се настани в наследствената ви къща, само защото не сте подали годишна декларация как ще се използва. А за да потърси възмездие, собственикът ще трябва да отиде до службата по земеделие. След като представи набор от документи, с които да изисква да му бъде заплатена сумата, притежателят на земя дори няма да знае в какъв размер ще е обезщетението, тъй като не е участвал в определянето му.
Няма да знае и срока, в който може да го получи, тъй като законът не определя период. Много често собствениците трябва да пропътуват десетки или стотици километри, за да отидат до службата по местонахождение, например от София до Варна. Според данните на НСИ за 2017 г. средната рента в областта е била 49 лв. за декар. За “служебно” разпределената земя, или за “бяло петно”, са платени 19 лева за декар (по официални данни на МЗХГ).
Излиза, че ако се притежават 10 дка, загубата е по 300 лв. на година. Умножено по 13 години, това прави средно около 4000 лв. “Средногодишният ръст на рентите е с около 5 на сто, което означава, че през следващите години ще губите още повече”, изчисляват от института.
Можело да има
схеми за
изкуствено
занижаване на
плащанията
За пример се дава село с общо 10 000 декара земеделска земя, пазарната рента/наем около 30 лв. на декар и един голям арендатор. През годините той е успял да закупи 3000 декара земя, а за други 6000 декара има договори за наем или аренда. Оставащите 1000 декара са със статут на “бели петна”. Те са важни за стопанството на арендатора, но той не иска да плаща за тях рента в размер на 30 лв. на декар.
Тогава може да се създаде фирма с капитал от 2 лв. и на нея да се дадат купените от арендатора 3000 декара на под наем за 1 лв. на декар. Така средното рентно плаща веднага пада на 20 лв., а на собствениците на “бели петна” ще се дадат 10 лева.
Според анализа най-ощетени са тези, които притежават земя във Варна, Добрич, Монтана и Силистра – с близо 30 лв. разлика на декар в рентата спрямо пазарните нива. Общата сума на загубите от неплатени ренти задминава 30 млн. лева.
Другият риск - да бъде загубена изобщо собствеността над земята, е възможен чрез измама или прост законов трик, посочват от института.
Законът за собствеността дава право за собственост по давност на недвижим имот с добросъвестно владение в продължение на 5 години.
Това според анализаторите означава, че арендаторът има възможност да докаже, че е бил добър стопанин, и да стане собственик на земята. Дават и пример - в продължение на повече от десетилетие това парче земя се обработва от местен арендатор, тъй като му е било предоставяно като “бяло петно”.
Въпросният арендатор разполага с официален документ, издаден от публичен орган за всяка от изминалите 10 години. Той удостоверява, че е владеел непрекъснато и добросъвестно имот - чужда собственост. Независимо че това се е случвало без изрично съгласие на собственик и без някой изобщо да го е питал съгласен ли е.
“Този местен арендатор
може да стане
собственик
на вашата
наследствена
земя, без
да ви пита,
без дори да бъдете информиран, само като подаде искане до нотариус”, казват анализаторите. За целта ще му е необходимо да предостави въпросните заповеди от последните 10 г. Ще трябва да посочи и трима души, които пред нотариус да кажат, че действително е владеел земите. Така нотариусът ще му издаде нотариален акт за собственост, ще го впише в Имотния регистър и това ще лиши реалния притежател от собствеността му.
Още по-далеч стигат някои от недобросъвестните земеделци,
използвайки
фалшиви
договори
за наем
За да извадят определени парцели от статута им на “бели петна”, арендатори изготвят фалшиви документи за наем и ги регистрират в общинските служби “Земеделие”. Подобни случаи станаха известни през 2017 г. Оказа се, че това се е превърнало в практика в десетки български общини.
Към днешна дата по неофициални данни се смята, че между 10 и 15 млн. декара земеделска земя се обработват по силата на фалшиви договори за наем или аренда. Това представлява 10% от територията на България и 20% от българската земя със селскостопанско предназначение. През последните години стана ясно и за установени множество случаи на публично изразено недоволство от страна на собственици и земеделски стопани по отношение на начина на разпределение на “белите петна” в определени землища.
Те са свързани със съмнения и сигнали за конфликт на интереси при длъжностни лица в системата на земеделието. Последният публичен такъв случай е в община Банско, при който земеделски производител получил, без да му се полага, по-голямата част от разпределените “бели петна”, а негова роднина е била служител в общинската служба “Земеделие” и е участвала в комисията по разпределянето.
Чрез механизма на “белите петна” се допуска служебно предоставяне на трети лица на частна собственост без изричното съгласие на собственика, казват анализаторите. И отбелязват, че практиката “няма еквивалент в нито една друга държава от Европейския съюз, а може би и по света”.
От института канят собствениците на “бели петна” на безплатна консултация, за да им разяснят какви са рисковете. Срещата ще се състои на 22 февруари в сградата на Научно-техническите съюзи в София, ул. “Георги С. Раковски” 108, от 9 часа.
