Два пъти съдът даде съгласие, което бе отменено след обжалване от банкера беглец
Ще успее ли главният прокурор Иван Гешев да върне беглеца Цветан Василев в България след близо 6 години укриване в Сърбия?
В началото на миналата седмица Гешев даде да се разбере, че повече няма да търпи “игрите” на Василев. Бившият мажоритарен акционер във фалиралата КТБ много иска да говори по видеоконферентна връзка, но не и да се изправи в специализирания съд. Там вече две години делото срещу него се гледа задочно.
На 5 февруари т.г. главният прокурор, който беше и един от наблюдаващите прокурори по делото КТБ, уведоми Съвета на Европа и Европейския комитет по проблемите на престъпността, че сръбските власти не екстрадират Василев. Той е подсъдим за присвояването на 2,6 млрд. лева от КТБ, но преди да получи обвинение, успя да изчезне от България.
3 дни след писмото на Гешев се разбра, че съдът в Белград разглежда ново искане на българската прокуратура за екстрадицията на Василев.
“Върховният съд в Белград съобщава, че съдията, работил по случая, сега разглежда нова молба на Прокуратурата на Република България с дата на завеждане 24 октомври 2019 г.”, съобщиха от съда.
На 3 декември магистратите поискали чрез сръбското правосъдно министерство българските власти да предприемат допълнителни стъпки във връзка с искането.
Кога и как Цветан
Василев се покри
в Белград
За пътя на бягството му най-подробно разказва основният свидетел по делото Бисер Лазов. Някогашният главен финансист на банкера вече година говори пред съда за създаването и източването на КТБ.
На 13 юни 2014 г. прокуратурата и полицията претърсват офиси на Василев на бул. “Цар Борис III”. Разследването е започнало няколко месеца по-рано.
Василев отпътува от България на 14 юни 2014 г., или поне така твърди Лазов. Първата му спирка е Солун, а след това Виена. На 16 юни ръководството на банката дава пресконференция. Той отсъства. Ден по-късно липсата в главната каса е вече 206 млн. лева в различни валути.
На 20 юни 2014 г. пред КТБ се вият опашки от вложители, притеснени за спестяванията, банката е затворена.
Докато КТБ се сгромолясва, Василев дава указания на подчинените си по стари мобилни телефони с копчета. Те са ги получили дни преди бягството му. Другият начин на комуникация с него е от улични телефони.
На 23 юни 2014 г. Лазов и един от шефовете във фирмите на Василев летят с ранния полет до Виена. Василев ги очаква на паркинг на голям магазин. Оттам се отправят към покрайнините на австрийската столица. Влизат в една от къщите. На Василев са представени документи, които да подпише.
Пред пратениците от България
той признава,
че никога няма
да се върне
и не желае да подписва каквото и да е. Отрича да е вземал кредити от КТБ.
Пак в същия ден се появява и негово интервю в австрийски вестник. Във Виена той остава още месец, или поне такава е информацията до момента.
Дни след затварянето на банката по видеовръзка говори с част от подчинените си, като им обещава, че ще започне нов бизнес и всичко ще се оправи.
На 28 юли 2014 г. е обвинен и обявен за издирване с европейска заповед за арест и с червена бюлетина на Интерпол.
В средата на август е засечен в Белград, а на 16 септември 2014 г. се предава на сръбските власти. След няколкочасов разпит и арест съдът постановява той да не напуска адреса си и да се явява всекидневно за подпис в полицейското управление.
Започват и усилята на българската прокуратура по неговата екстрадиция. Досега са пратени две молби и две напомнителни писма. От първата са минали 5 години и половина, а от втората 4 години и осем месеца.
Делото за връщането му е стигало два пъти до апелативния съд в Белград и е било връщано за ново гледане.
Първото искане за екстрадицията на Василев, за да бъде разследван за източването на КТБ, е от 18 септември 2014 г. То е изпратено по дипломатически път в посолството ни в Белград на 22 септември същата година.
Сърбия не казва
дали молбата е
допусната за
разглеждане
или, не
Това става причина на 21 май 2015 г. да бъде изпратено писмо до сръбския правосъден министър, като в него се напомня, че чакаме отговор.
Следва и допълнителната молба за екстрадиция. Тя първо отива в нашето правосъдно министерство. Това става на 25 май 2015 г. и с нота е предадена на сръбското външно министерство на 28 май 2015 г. Отговор от Белград обаче отново няма.
Заради това на 24 ноември 2015 г. тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров изпраща напомнително писмо, както и питане дали съдът е постановил решение за екстрадицията на Василев.
Заради мълчанието на Белград през 2016 г. Цацаров също сезира европейските институции. От Сърбия не последва никаква реакция. Банкерът все пак няколко пъти се явява пред съда в Белград, който се занимава с екстрадицията му.
През 2015 г. Висшият съд в сръбската столица, който е първа инстанция, дава съгласие да бъде върнат. Адвокатите му обаче обжалват пред апелативния съд, че било нарушено правото му на защита.
Делото е върнато отново на Висшия съд, който се занимава с екстрадицията и през 2016 г.
Тогава се провеждат няколко заседания. Първото е през февруари 2016 г., но е отложено, защото Василев е болен от грип. Следващите две заседания са през март и април същата година. Василев е изслушан при закрити врата.
Магистратите променят мярката му за неотклонение от всекидневно подписване в централното полицейско управление на подписване през няколко седмици. През юни същата година Висшият съд отново постановява той да бъде екстрадиран. Делото пак стига до апелативния съд, който на 7 юни 2016 г. изслушва банкера.
Следва нова връщане на първата инстанция за разглеждане. През 2017 г. обаче Висшият съд се обявява за некомпетентен да се произнася по искането, защото делото у нас вече било внесено в специализирания съд.
Междувременно при старта на процеса през февруари 2018 г. Василев прати писмо до спецсъда, с което поиска прекратяването му.
Докато чакаше решение,
банкерът успя
да се събере със
семейството си
В Белград от март 2017 г. е и съпругата му Антоанета Василева. Тя е обвинена в пране на пари. През август същата година за издирване бе обявена и дъщеря им Радосвета. Тя също се разследва за пране на пари. В момента дъщерята на Василев се занимава основно с това да интервюира баща си.
Сега сръбският съд за четвърти път ще се занимава с екстрадицията на банкера. Според сръбското законодателство съдията, който го изслушва в залата, няма да взема решение по същество за екстрадицията му. Това ще направи друг негов колега. След това решението на Висшия съд може да бъде атакувано пред апелативната инстанция, а последна дума има министърът на правосъдието.
Ще последва ли нова врътка, или все пак Цветан Василев ще бъде екстрадиран, предстои да се разбере.
