19-годишно момиче от Ямбол се бори с коварна болест- остра миелоидна левкемия. Роберта Христова е преживяла вече две трансплантации на костен мозък в Германия, но без резултат. Последната й надежда е да се подложи на експериментално лечение, което обаче е непосилно скъпо за семейството й. До 16-тия си рожден ден Роберта Христова има приключенско детство, изпълнено със смях.
„Тя беше много палава. Катереше се по огради, падаше постоянно”, разказа сестрата на Роберта – Никол Христова. Но точно по време на тийнейджърските години, енергията я напуска. Започва да се чувства отпаднала, настинки с температура не минават по два месеца. Семейството тръгва по лекари и разбират за болестта. Започва спешно химиотерапия. Организмът й реагира добре. Затова минава само наподдържаща терапия, която продължава една година. Всички са обнадеждени, че много скоро болестта ще остане само тежък сън. Точно тогава болестта се връща със страшна сила отново.
„При последното рутинно изследване на костен мозък в края на тази поддържаща терапия се откри рецидив. Това беше на 26 февруари 2019 година. Когато си мислехме, че всичко вече е зад гърба ни, казаха, че трябва да се върнем в болницата и всичко започва от начало”, разказа майката на Роберта – Адриана Христова.
Тогава лекарите казват, че трябва да се направи трансплантация на костен мозък. Близките намират клиника в Германия. Роберта претъпява две трансплантации, които обаче са неуспешни.
Германските лекари вдигат ръце и казват, че нямат друга терапия, която могат да приложат. Въпреки всичко, Роберта запазва силния си дух.
„След първата трансплантация, когато й казаха, че има рецидив, беше изпаднала в депресия, но успя да я пребори. След втората трансплантация пак и казаха, че има нещо, а тя каза „Не мога да се предам, трябва да продължа, трябва да направя всичко, което ми предлага медицината”, сподели сестрана та Роберта.
Сега близките на момичето разбрали от български лекари, че има експериментален метод за борба с миелоидната левкемия. Нарича се CAR T-cell терапия.
„Изкарват здрав левкоцид. Преработват го, така че да може да напада само ракови клетки. Карат нейната имунна система сама да се бори. Когато сме говорили с доктори казват, че успеваемостта е около 80%”, каза още сестрата на Роберта.
За съжаление терапията все още не се прилага в Европа. Тепърва се очаква да навлезе.
„Още като разбрахме, че тук нямат лечение за нас, бързахме да пишем на клиники. Търсихме в интернет къде се предлага такава терапия. Оказа се, че това са Китай, САЩ и Израел”, разказа майката Адриана Христова.
След тригодишно лечение и две трансплантации, семейството Христови вече нямат финансова възможност да платят за операцията. Надяват се някой да им подаде ръка.
„За жалост не съм единствената, която в момента е в това положение. Но нека бъдем хора, защото и аз като останалите имам мечти, имам желание за живот, за бъдеще. Мечтая да съм здрава. Мечтая да си завърша образованието си, защото не успях заради болестта. Да си изкарам бала, да запиша да уча”, сподели Роберта.
