Младите лекари, които са завършили специализация, финансирана от държавата, и след това не останат да работят в България 3 години, няма да връщат заплатите си, а само таксата за теоретичното им обучение. Ако пък специалистът е отработил част от този период, обезщетението ще се изчислява пропорционално. Това предвиждат нови промени в наредбата за специализациите на здравното министерство, качена за обществено обсъждане.
Задължението специализантите да останат на работа тук поне 3 години след обучението си, влезе в наредбата през лятото миналата година. То беше съпроводено и с условието, при неизпълнение, младите лекари да връщат заплатите, които са получили през периода на специализацията си, защото, когато тя е държавна поръчка, средствата за заплати се дават от държавата. Това предизвика недоволството на настоящи и бъдещи специализанти, които определиха задължението като необосновано, защото за заплатите, които те получават, са положили труд и са ги изработили.
Именно това е и основният мотив, с който здравното министерство предлага промяната сега.
"Размерът на предвиденото обезщетение обаче е оценен като твърде висок – равнява се на трудовото възнаграждение на специализанта и дължимите осигурителни вноски върху него за целия период на специализация (за лекарите този период е между 3 и 5 години). Така регламентираната санкция се явява несъразмерно голяма спрямо предвиденото задължение, тъй като следва да се отчете, че специализантите по клинични специалности полагат труд въз основа на трудов договор, за който се дължи трудово възнаграждение", пише в мотивите към проекта.
От здравното министерство посочват още, че подобна санкция води до отблъскване на потенциалните кандидати от местата за специализанти, финансирани от държавата и до много широк негативен отзвук именно сред младите медицински специалисти, на които им предстои специализация.
"Така няма да бъде постигната желаната цел държавата да подпомага обучението на специалисти по дефицитни специалности, поради липса на кандидати, дори ще бъде постигнат обратния ефект", пише още в мотивите.
Затова здравният министър Кирил Ананиев предлага, ако младият лекар не изпълни задължението си да остане в България, да трябва да възстанови на министерството таксите за обучението му. Ако причината за това е свързана със заболяване или злополука обаче, условието няма да важи, уточнява Ананиев.
Новите промени предвиждат и по-голяма възможност за избор на специализантите къде да работят. Според сега действащата наредба, след придобиването на специалност, те могат да избират лечебни заведения, области или общини, определени от министъра на здравеопазването, в които да работят.
"Посоченият ред е гъвкав, но води до известна несигурност за специализантите, тъй като при започване на обучението си те не знаят къде ще работят след придобиването на специалност", посочва обаче здравнит министър.
По тази причина в проекта е предвидено лечебното заведение, получавало средства от Министерството на здравеопазването, да предложи на завършилия специализант да работи в него за срок от три години. В случай че не бъде постигнато съгласие, специалистите, за които са осигурявани средства от Министерството на здравеопазването, ще са длъжни да работят по придобитата специалност в избрани от тях лечебни заведения, области или общини, определени от здравния министър.
"До изтичане на 3-годишния срок, специалистите ще имат право да променят лечебното заведение, в което работят с друго лечебно заведение, определено от министъра на здравеопазването, т.е. няма да са длъжни да работят на едно единствено място. В допълнение кандидатите за специализация и специализантите ще могат, ако искат, да сключват и предварителни договори с лечебни заведения, определени от министъра на здравеопазването, за работа в тях след придобиване на специалност", пише в мотивите.
Така ще се гарантира в по-голяма степен правото на придобилите специалност да избират и да променят своята месторабота при запазване на обществения интерес, свързан с осигуряване на медицински специалисти в райони с недостиг на специалисти.
