Изложба в галерия "Лоранъ" припомня за интересното й творчество
Името на Маргарита Милиджийска малко известно.
Животът и творчеството й минават като че незабелязано в сянката на житейските събития и авторитети. Сещаме се за нея по повод 110-тата годишнина от рождението й с желание да върнем в културно обръщение творчеството й, за да го направим разпознаваемо сред по-широк кръг зрители и ценители, твърдят от столичната галерия "Лоранъ".
Възкресяването на името на Маргарита Милиджийска за публиката се случи преди 14 г., когато Националната художествена галерия направи нейна голяма ретроспектива. Същевременно галерия „Лоранъ“ се включи в инициативата с финансова и техническа помощ в реализацията на експозицията и съпътстващото издание. Паралелно с това организирахме собствена изложба в тогавашното ни пространство на ул. „Ген. Паренсов“ 31 в София.
Изложбата в Националната галерия през 2006 г. пренаписа разказа за художничката и показа задълбочената й творческа история. Благодарение на представянето и каталога с изследвания на Анелия Николаева и Димитър Димитров тя получи необходимото за достойнствата на нейната живопис признание.
Маргарита Милиджийска е родена на 29 април 1910 г. в с. Драганово, Великотърновско. От 1921 до 1929 учи в Русе, след което през 1931 г. продължава образованието си в Художествената академия в София, в ателието по живопис на проф. Никола Маринов. Веднага след завършването си влиза в Дружество на новите художници, 1936 г. и участва в Десетата юбилейна ОХИ в София. През 1944 г. е нейната първа самостоятелна изложба в Пазарджик. Същата година придобива свидетелство за педагогическа правоспособност по рисуване и руски език и започва да преподава.
Първо работи в Елхово и Пазарджик. Завръщането и в София е като учител по руски език в Първа стопанска девическа гимназия (1945 – 1949). В периода (1949 – 1974) става преподавател по същия предмет в Художествената академия, където поколения студенти и художници я помнят като педагог без да предполагат, че ги учи художник. През 1957 г., предполага се, поради формализъм, е освободена от СБХ, а чак през 1995 г. е допусната отново. Редките появи на Маргарита Милиджийска в изложбените пространства и наложилите се житейските обстоятелства я правят непозната за публиката.
Първата й самостоятелна изложба в Пазарджик остава единствена до 80-те години на ХХ в., когато прави две изложби. Умира на 31 юли 2001 г. в София.
Настоящата изложба в галерия „Лоранъ” показва работи от различни творчески периоди, между които преобладават тези от 40-те и 50-те години. В експозиционното пространство има жанрово разнообразие. В колекцията доминират портрети и автопортрети.
Сред тях може да споменем три от най-познатите й автопортрета от 40-те години и един „Автопортрет в бяла блуза“ от 30-те г. Голямо форматните й платна са с подчертано силен и ярък колорит, докато „Портретът на Валя“ е нежно очарователен. Всички те имат характеристики, които притежават и останалите произведения. Това са изобилното живописно напластяване, наситената цветност в кафяво-червеникава гама. Лекото минаване с четката върху композициите, обобщава плановете и прави очертанията на формите неясни. Същото е присъщо и за натюрмортите, чиято богата живописна материя най-ясно се различава в „Натюрморт с дюли“, „Натюрморт с патладжани и домати“, „Лилиуми“ и др. Във фигуралните композиции откриваме необичайни гледни точки към обектите и силна експресия при полагане на мазките.
Надяваме се с тази изложба за пореден път да върнем интереса към една слабо позната художничка, която трябва да заеме достойно място в българската живопис, пишат организаторите на изложбата.
Срещата ни с изкуството на Маргарита Милиджийска е съпроводена от каталог от 2006 г., който е представен с изложбата. в галерия „Лоранъ“ (София, ул. „Оборище“ 16). Може да се види до 20.2.
