За един ритон той дава 2,5 млн. евро, музеите не могат да си го позволят
Колекцията на Васил Божков е най-добрата колекция на антична торевтика в света. В нея има много ритони, много повече, отколкото във всички световни музеи. Много киликси, много фиали. Тя е една колекция, която дава представа за развитието на това изкуство не само по тракийските земи, но и по целия древен свят.
Това коментира пред БНТ проф. д-р Иван Маразов.
Споредн него изучаването ѝ и нейното място в световния научен оборот е изключително голямо, една от основните грижи на държавата е да запази тази колекция и тя да остане като една от най-забележителните сбирки в българската музейна практика.
Проф. д-р Иван Маразов предполага, че музеите не могат да отделят 2,5 млн евро, за да купят един ритон, а г-н Божков си го е позволявал.
"Доколкото аз съм информиран, голяма част са купени на аукциони и няма да забравя, един път, моите приятели са в Ермитажа и той каза: да им кажеш да твоите приятели, че ето сега тази ваза, аз съм я купил на аукцион като наддадох повече от Ермитажа. Така че дейстивтелно България има една много важна колекция за световната наука", отбеляза специалистът.
Според него Божков се е водел от желанието да направи най-добрата колекция. Бизнесменът е спонсорирал и археологически разкопки.
Проф. д-р Иван Маразов е препоръчвал на Божков да събира това което е гръцка и тракийска античност, защото при него имало много от римския период.
За 5 години той успял да набави страшно много предмети, някои от които просто нямат аналози в музейните експозиции на света, посочва експертът.
Божков създава и собствена лаборатория, където тези предмети се консервират и реставрират.
"Предполагам, че голяма част от тях са в добро експозиционно състояние. Но знаете ли, по-голямата част от тези предмети са сребро. Среброто много бързо корозира, когато стои дълго в земята. То променя структурата си, поради това то е много крехко, лесно се троши. И всяко едно местене на предметите сигурно е съпроводено с някакъв риск.
Но доколкото се простират моите познания, всички тези предмети трябва да се държат при точно определени условия. Добре, те ще ги вземат тези предмети и ще ги сложат в хранилищата на НИМ и НХГ. Тогава тези предмети изчезват от полезрението не само на публиката, но и на специалистите", посочва проф.д-р Иван Маразов.
Той коментира още, чеправили всичко възможно, колкото се може по-бързо, тези предмети да влязат в научен оборот.
"Това е изключително важно за науката, защото колкото повече нещата познаваш, толкова по-цялостна картина можеш да съставиш за древността. Върху тези предмети има много изображения, които имат митологична стойност. Да речем, върху един от ритоните има сцена, която ясно показва, това е единствената сцена от края на 5 век, инспирирана от една загубена трагедия на Еврипид. И тъй като знаем датата на постановката, можем много точно да датираме и този предмет. Никой не знаеше, че тази трагедия по същото време може да се появи и в скъпоценен предмет. Според мен е най-добре тези предмети да си останат на мястото, да се запечата сградата и да не се пипат. Да се запазят на същото място, тъй като там има подходящи условия. Те са във витрини, доколкото знам и нищо не ги застрашава, но властта си решава, разбира се", заключва експертът.
