Хиляди българи и румънци живеят в окаяни условия из големите германски градове. Някои работят на черно, други чистят хотелски стаи за жълти стотинки. Много от тях стават жертва на безскрупулни печалбари.
Те идват в Германия с надеждата да намерят препитание и по-добър живот. На някои им е обещана работа и подслон. Често обаче се оказват измамени. Работят в тежки условия, живеят в мазета или апартаменти в окаяно състояние. Принудени са да плащат между 250 и 350 евро за легло или дори само за матрак на пода на стая, в която спят още няколко човека. Когато останат без работа, губят и жилището си и се озовават на улицата. В такава ситуация са и много българи и румънци.
Колко са бездомниците в Германия и каква част от тях са от Източна Европа? На този въпрос не може да бъде даден категоричен отговор. Доброволци към социалните служби в Берлин се опитаха да съберат повече информации за хората, които живеят по улиците на германската столица. В нощта на 29 срещу 30 януари 3700 души се включиха в „Нощта на солидарността". Те имаха за задача не само да преброят бездомните в Берлин, но и да научат повече за възрастта, пола и произхода им.
Лиляна е съгласна на всякаква работа
На близо 600 километра южно от Берлин е разположена столицата на Бавария Мюнхен. Там от доста време живее 41-годишната българка Лиляна.
За нея става дума в репортаж на германското обществено радио „Дойчландфунк". Лиляна от години е без дом и за пореден път е останала без работа. Преди е работила като чистачка и казва, че с много труд може да изкара до 1200, дори до 1500 евро месечно.
Това означава, че би могла да отделя по няколкостотин евро за една стая под наем, но няма кой да ѝ я даде, защото не разполага с постоянен трудов договор. А последната си работа загубила, именно защото няма дом. Лиляна спи в Център за настаняване на бездомни, намиращ се в сграда на бивши казарми. Сутрин обаче трябва да го напусне до 9 часа и да изнесе и целия си багаж. Когато ходела на адреси да чисти, била принудена да мъкне със себе си цялата си покъщнина, събрана в два сака и количка за пазаруване. Тъкмо това обстоятелство обаче не се харесвало на работодателите ѝ, които постоянно я изхвърляли.
Безутешната ситуация на хората, които са останали без жилище, защото нямат работа, се използва от безскрупулни печалбари. Те им дават под наем някоя окаяна стая в запусната сграда или мазе, срещу което искат баснословни суми. Андреа Гарлонта, която ръководи социална програма за защита на бездомниците в Мюнхен, дава пример: „Наскоро при нас дойде човек, който плаща 900 евро наем за стая с кухня и баня в едно мухлясало мазе".
Жертви на злоупотреби
Макар битовите условия да са тежки, а наемите - неприлично високи, хората често нямат друг изход освен да ги плащат, за да не останат на улицата. Друга трудност пред бездомниците създава непознаването на немския език. От това се възползват недобросъвестни фирми-подизпълнители. Гарлонта дава пример с фирма, която осигурява чистачи за хотели. Ръководи я българин, който взима на работа само българи. В повечето случаи те не разбират никакъв чужд език и напълно зависят от него. Ако той им каже: „днес трябва да изчистиш 50 стаи, иначе изхвърчаш", явно че няма място за никакви възражения.
В репортажа на „Дойчландфунк" се казва, че много българи продължават да живеят по улиците на Германия, макар да са трудоспособни. Изложени са на студ, болести, нападения от криминални престъпници.
