Проектът на Експортна стратегия на МЗХГ за реализация на българските плодове и зеленчуци има за цел да определи нивата и дестинации за експорт, до които българските плодове и зеленчуци биха могли да достигнат.
Стратегията е представена пред бранша и се очакват техните бележки и препоръки по конкретните текстове, които да спомогнат за нейното реализиране.
Това е един косвен инструмент, който цели разширяването на съществуващите пазари и затвърждаване на наши позиции, а защо не и нови пазари като Близкия Изток, Саудитска Арабия и други.
Това коментира пред журналисти заместник-министърът на земеделието Чавдар Маринов, който днес откри Международен форум в София, предаде БТА.
Форумът обсъжда устойчиви решения за производството на качествени български плодове и зеленчуци и по-силното им навлизане в българските магазини и износ.
Събитието за поредна година събра производители с големите търговски вериги в страната, български и международни търговци, преработватели и доставчици на технологии и услуги от градината до щанда. Идеята му е да създаде условия за диалог, трайно партньорство и удовлетворение за всички пазарни участници - от фермата до потребителя.
Това, което предлагаме, са конкретни механизми и инструменти, които да са полезни като например финансиране за експортно застраховане на такива продукти, обясни Маринов.
Той посочи още, че са постъпили много въпроси от страна на бранша, свързани с каргото, с осъществяването на транспорта, които са от изключителна важност при експорта на плодове и зеленчуци. Когато стратегията бъде готова, в рамките на следващия месец, тя ще бъде широко представена, каза зам.-министърът.
На въпрос кои пазари все още държат българските плодове и зеленчуци Чавдар Маринов посочи, че това са както традиционните ни пазари в Европа, така и опциите за Близкия Изток. "Пазари има навсякъде, но трябва да се водим от качествена продукция, да имаме съответните обеми и изравнени партиди, придружени със съответната документация, за да може да реализираме нашите, безпрекословно уникални по вкус, плодове и зеленчуци", коментира зам.-министърът.
По отношение на биорегистъра в момента се подава информация от контролиращите лица. Всички биологични производители, които очакват плащания за кампания 2019 г. и се готвят за прием за 2020 г., след получаване на съобщение от системата трябва веднага да започнат да потвърждават данните, които са въведени от контролиращите лица, за да може МЗХГ да активира техните профили, така че до 14 февруари да бъде потвърдено, че съответното лице е в биорегистъра, предупреди Чавдар Маринов.
Той каза, че като цяло съгласно регламента за биологично производство сме изпълнили минималните условия, а именно наличните биологични оператори със съответната идентификация - 6327 на брой.
По думите на зам.-министър Маринов 2019 г. е била изключително важна за биологичните производители у нас, след извършен одит от ЕК в рамките на 10 дни и в момента очакваме предварителния доклад. По предварителни данни обаче той констатирал изключителен напредък за България, както и някои препоръки.
Що се отнася до идеята за регистър на търговците на плодове и зеленчуци, той ще се реализира с промяна в Закона за общата организация на пазарите. Законът е съгласуван с всички институции с отношение към процесите по веригата - БАБХ, Митници, финансов надзор и т.н.. Този регистър ще предоставя 12 - цифрен код, като всяка една цифра означава нещо - дали си търговец или производител, регистриран ли си по ДДС и др.
Подобни механизми съществуват във всички държави членки и това е защитен механизъм, посочи зам.-министър Маринов. Той уточни също, че като разработка механизмът е завършен, но въвеждането му ще стане след промяната на Закона.
Не е тайна, че има много наши сънародници, които пътуват в Гърция и Македония и внасят плодове и зеленчуци, за да ги предлагат на нашите пазари и издават за това съответните фискални и счетоводни документи, представяйки се като земеделски производители. Това ще бъде пресечено посредством регистъра и ви уверявам, че до тогава ще извършим доста проверки, за да установим дали съществуват такива елементи, посочи Чавдар Маринов.
На въпрос как ще спрем вноса на полски картофи при положение, че ДДС на производството там е 10, а тук 20 процента, зам.-министърът отговори, че, за съжаление, това е вътрешно общностна доставка, но имаме уверението, че БАБХ ще извършва проверки навсякъде, а за проблема са сезирани Националната агенция по приходите /НАП/ и Министерството на финансите и се работи с тях.
Проверките миналата година са установили нерагламентирани земеделски производители на зеленчуци с над 11 хил. дка и те веднага са изключени от подкрепата, информира още зам.-министър Чавдар Маринов. От освободените средства ще се възползват само реалните земеделски производители.
От февруари ще започне и обратното начисляване на ДДС в сектора на плодовете и зеленчуците и на млечните продукти. Списъкът са култури е разширен и към него са добавени листните и някои други зеленчуци, каза зам.-министър Маринов .
