Фалшиво видео, на което жена уж яде прилеп, преувеличени данни за починали и заразени, чудотворни лекове - потоп от дезинформация за епидемията от вирусната пневмония залива социалните мрежи и подхранва страх сред хората, предаде БТА.
Фийби, 40-годишна лекарка от Хонконг, казва, че е смаяна от съобщенията, получени през последните дни в семейната си група в "Уотсап".
"Имаше съвет да си дезинфекцираш лицето и ръцете със сешоар или да пиеш гореща вода с температура 60 градуса, за да останеш в добро здравословно състояние", заяви тя.
"Видях и съобщение във "Фейсбук", което препоръчва на хората да пият "Детол" (дезинфектант за почистване на дома), добави жената.
Като здравен експерт тя знае, че никое от тези средства не е ефикасно и че те дори може да се окажат опасни. Затова е предупредила близките си да не се подвеждат по такива съвети.
Колко ли обаче съобщения от този тип циркулират в момента във виртуалното пространство?
Според експерти интернет и приложенията за онлайн комуникации гъмжат от такива подвеждащи информации.
От съобщението в началото на януари за появата на нов коронавирус в китайския град Ухан, неверните информации се разпространяват надлъж и нашир.
Кристина Тардагила, медиен експерт от института "Пойнтър", казва, че над 50 организации от 30 страни, занимаващи се с проверка на факти и изобличаване на фалшиви новини, са установили три вълни на дезинформация.
"Една се отнася за произхода на вируса, друга - за фалшиви медикаменти с патент, и трета - за начина за превенция или за лечение", обясни тя пред АФП.
Расистки стереотипи
Журналистите от АФП, занимаващи се с проверката на фактите, засякоха многобройни неверни информации.
Една от тях, разпространяваща се в Шри Ланка, твърди, че 11 милиона жители на Ухан ще умрат.
Според друга хранителни продукти в Австралия са били заразени с новия коронавирус, а според много публикации човек може да се предпази от вируса, като приема солен разтвор.
Някои от тези неверни информации са свързани с предразсъдъци към хранителните навици в Китай или расистки стереотипи.
На популярен видеоклип се вижда как жена яде с клечки прилеп.
Тези кадри, публикувани от някои западни таблоиди, се представят като доказателство за афинитета на някои китайци към екзотични животни и като причина за кризата.
Това видео всъщност е заснето през 2016 г. в тихоокеанския архипелаг Палау от блогърка. Малко медии разпространиха след това тази информация.
Въпреки че китайската кулинарна традиция използва много съставки, които биха предизвикали погнуса в чужбина, и че продажбата на живи животни на пазарите поражда тревога, прилепи рядко се консумират в Китай.
В Австралия, където живеят много китайци, фалшивите информации се роят.
В понеделник депутат от Брисбън предупреди избирателите си, че се разпространява фалшиво комюнике, уж от министерството на здравеопазването, в което се отправя предупреждение да се избягват кварталите с голяма концентрация на хора от китайски произход.
"Разпространението на фалшиви информации от расистки кретени поражда чувство на страх и несигурност", каза той пред АФП.
"Страх и несигурност"
Крайнодесните уебсайтове подхванаха темата за епидемията.
Една от първите разпространени дезинформации бе за съществуването на ваксина срещу новия коронавирус, която била патентована през 2015 г.
В действителност въпросният патент е за коронавирус, открит при пернатите.
Хол Търнър, водещ по крайнодясно радио, обвиняван, че подкрепя теорията за превъзходството на белите, публикува статия в интернет, в която се твърди, че 112 000 души вече са починали в Китай и че 2,8 милиона са под карантина.
"Коронавирусът е класически повод за разпространение на слухове, родени в атмосфера на страх и несигурност", заяви пред АФП новозеландският социолог Робърт Бартоломю.
Заглавията в търсещите сензация медии - и историческото недоверие към китайското правителство - улесниха разпространението на слухове, допълни той.
"За много хора обаче основен източник на информация са социалните мрежи, за които е известно, че са проводник на непроверени твърдения", изрази съжаление Бартоломю.
Този неспирен поток от неверни информации затруднява работата на здравните власти.
"В Тайван хората ще започнат да се обаждат по болници и правителствени агенции, ще ги заливат с въпроси и по този начин ще отнемат времето на ценни човешки ресурси", каза със съжаление Кевин Хсуех, служител на болница в Тайпе.
