Рециклиращият бизнес и министър Емил Димитров с общи мерки срещу сивия сектор в бранша
Само през осем КПП-та да могат да се внасят отпадъци, за да има завишен контрол. Това е една от марките, около която са се обединили Емил Димитров и представители на рециклиращия бизнес. Граничните пунктове са Русе, Калотина, Гюешево, Капитан Андреево, Капитан Петко войвода и на пристанищата в Бургас и Варна.
Екоминистърът се срещна в четвъртък с представители на Българската стопанска камара, Асоциацията на рециклиращата индустрия, Българската асоциация по рециклиране и Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба.
Преди началото на дискусията Димитров заяви, че ще се обсъжда нова система, с която мерките за внос на боклук по границите да се затегнат. Според него правилата за управление на отпадъци, които ЕС е създал са ефективни, но прилагането им от България не е добро.
След срещата стана ясно, че след като минат през определените гранични пунктове, камионите ще бъдат проследявани с джипиеси, за да е сигурно, че доставката отива на предварително заявената площадка.
“Ще имаме обратна информация къде какво се случва. Ще въведем и няколко кода за рискови на стоките, които ще бъдат под особен контрол. Целта е да затегнем контрола, да свием сивия сектор, за да не затрудняваме цялата индустрия. В противен случай ще спрем камиони на границата, които по никакъв начин не са проблемни”, посочи Димитров. Той поясни, че този вид контрол е заимстван от НАП.
Друга мярка, около която са се обединили бизнесът и министърът, е въвеждането на банкови гаранции за всички - не само за крайния получател, но и за търговците по веригата. Подобно изискване бе въведено преди години за търговците и вносителите на скрап и даде добър резултат, проблемите в този сектор бяха изчистени, посочи Димитров.
От рециклиращия бизнес са предложили и въвеждане на видеонаблюдение на площадките, където се съхраняват и оползотворяват отпадъци. И определят въвеждането на банкови гаранции за всички като ефективен механизъм в борбата срещу сивия сектор.
Димитров и представители на бизнеса са се договорили още да се ускори работата по Националната информационна система за отпадъци, за да може тя пълноценно да действа. Така щяла да се създаде прозрачност в сектора, без да се затруднява работата на легалните компании.
На срещата е обсъждано и отпадането на облагането на доходите на физически лица от продажба или замяна на отпадъци, когато се предават на лицензирани компании. По закон те са длъжни да удържат налога и да го внесат в бюджета.
Администрирането на този данък от бизнеса раждало сив сектор и нелоялна конкуренция, тъй като редица изкупвачи оформяли сделките между две юридически лица, за да не се плати данък. В същото време приходите в бюджета падали значително - от над 22 млн. през 2012 г. до 5,034 млн. за 2018 г. Проучване на европейската практика по този въпрос показало, че в ЕС икономическите оператори не са натоварени с несвойствени функции по събиране на данъци и никъде не се начислява подобен данък.
От бранша предлагат и изготвяне на списък с фирми, които многократно са преминали проверки на контролните органи, без да са открити нарушения или е имало незначителни несъответствия. Критериите за включване в този списък се разработват съвместно от администрацията и бизнеса. Имената на фирмите ще са публични и ще могат да се използват от митниците и други контролни органи при оценка на риска за проверка на фирмите.
Така ресурсът на контролните органи щял да се насочи към проверки на сивия сектор. Множество обяви в интернет за изкупуване на катализатори, филтри, отработени масла и други опасни отпадъци показвали, че има голям сив сектор, останал необезпокояван от контролните органи.
Емил Димитров заяви, че другата седмица ще има нова среща с бранша, а след това ще внесе при премиера Бойко Борисов окончателните предложения.
