Преди близо три години 27-годишният Александър Димитров от Русе случайно, от познати разбира, че има профил в сайт за запознанство на възрастни, а в последствие и в Instagram, предава БНР.
Името е друго, но снимките - на Сашо.
“Видях профил с това потребителско име, с моите снимки. Успях да разбия паролата, тя беше същата като потребителското име. Влязох вътре и видях как човекът предлага интимни услуги, иска голи снимки от жени и т.н. Това се е случило още преди няколко години и продължава и до ден днешен. Този човек явно е маниак. Не е имал да си връща нещо, защото това се случва в продължение на 3-4 години. Аз не знам кой е и не мога и да разбера“, разказва потърпевшия Сашо.
Хора, пострадали от образа на Сашо - от онзи, който му е взел образа и им пише с неприлични предложения от негово име. Така, разпознат дори на обществено място, Сашо е подложен на коментари, заплахи и дори скандали.
“Тогава подадох първата жалба до прокуратурата. Написах собственоръчно жалба. След това бях повикан в полицията, с полицаи от ГДБОП оформихме жалба, която отиде пак в прокуратурата и решението беше – отказ от по-нататъшно разследване“, разказва още той.
Прокуратурата отказва да помогне на Александър, тъй като не вижда някакво престъпление в тази история. Даже пише, че като пълнолетно лице може да се оправя сам и да си търси правата. Къде и как - не уточнява. И Сашо опитал.
Тъй като атаките от страна на случайни дами или техните партньори към невинния Александър продължили, той потърсил адвокат и написал втора жалба до прокуратурата.
Вторият отказ е подписан лично от административния ръководител на Районна прокуратура - Русе Яна Илиева.
Самата прокурорка Илиева коментира, че колкото и да съчувства на Александър, тя няма начин с инструментите на закона да му помогне в издирването на този, който му е откраднал образа.
Да се чуди човек защо ги въведоха личните данни, декларациите, GDPR-а...
Какво престъпление е открадването на снимка ? “Ако го правиш в социалните мрежи, нямаш престъпление. Може да се разследва измама, но за измамата ти трябва имуществена вреда, а тук всъщност няма такава. Законодателят малко ни връзва ръцете с това ограничение в Закона за електронните съобщения“, обяснява още Яна Илиева.
Сега за ограничението - значи по закон трябва да има съмнения за тежко престъпление от типа на тероризъм или нещо също толкова сериозно, за да разрешат на доставчика на мрежа да разкрие кой стои зад компютъра или телефона.
Тъй като дори разбиването на електронна поща и изнудването за пари е леко престъпление и пак се връщаме в начална позиция, че не може да се разкрие източникът, то какво остава за неприятностите на Сашо с откраднатите снимки и фалшивия профил
Сега засегнати са само Сашо и приятелката му Мики, която също страда от закани и разправии. Цялата държавна машина обаче нехае.
