Когато Европейският съюз насочи милиони евро в Либия, за да намали потока от мигранти, пресичащи Средиземно море, този паричен ресурс бе свързан с обещания за подобрения в центровете за задържане, станали печално известни с малтретирането в тях, и за борба с трафика на хора.
Това обаче не се случи. Напротив, мизерията и нищетата, в която живеят мигрантите в Либия, породи една процъфтяваща и високодоходна бизнес мрежа, финансирана частично от ЕС и организирана от ООН, констатира разследване на Асошиейтед прес.
ЕС е изпратил над 327,9 млн. евро в Либия, като още 41 млн. бяха допълнително одобрени в началото на декември. Повечето от тези пари се предоставят чрез агенции и структури на ООН.
АП констатира, че в тази страна без функциониращо правителство огромни суми европейски пари се отклоняват към свързани мрежи от членове на местни военизирани групировки, трафиканти и служители на бреговата охрана, които експлоатират мигрантите. В някои случаи служители на ООН са знаели, че парите отиват към мрежите на военизираните групировки (милициите), сочат разменени вътрешни имейли.
Милициите подлагат на мъчения, рекетират и по всякакъв друг начин тормозят мигрантите за откупи в центровете за задържане под носа на ООН, често в лагери, които получават милионни суми от Европа, показва разследването на АП. Много мигранти също така просто изчезват от центровете за задържане, като биват продадени на трафикантите или на други центрове.
Същите тези милиции влизат в сговор с някои служители от частите на либийската брегова охрана, която е обучавана и получава оборудване от Европа, за да държи мигрантите далече от нейните брегове. Но нейните служители връщат някои мигранти в центровете за задържане чрез сделки с милициите, откри АП, и получават подкупи, за да пуснат други на път за Европа.
Милициите, участващи в тормоза и трафика на хора, също отклоняват европейски фондове, предоставяни чрез ООН, за да хранят и да оказват друга помощ на мигрантите, които обаче гладуват. Например, водят се преговори за милиони евро по договори на ООН за доставка на храни, с фирма, контролирана от лидер на една милиция, въпреки че други екипи на ООН биха тревога за глад в неговия център за задържане, сочат имейли, получени от АП, и интервюта с поне половин дузина либийски чиновници.
В много случаи парите се прехвърлят за изпиране в съседен Тунис и после се връщат обратно при милициите в Либия.
Проблемът за миграцията терзае Европа откакто масова бежанска върна заля континента през 2015 и 2016 година. Тогава над милион души нахлуха в континента, бягайки от насилие и нищета в Близкия Изток, Афганистан и Африка. През 2015 г. Европейският съюз създаде фонд за пресичане на миграцията от Африка, пари от който се изпращат в Либия.
Но Либия е затънала в корупция и се раздира от гражданска война. Западната й част, включително столицата Триполи, се управлява от правителство, договорено с посредничеството на ООН, докато източната част се управлява от друго правителство, подкрепяно от армейския командир Халифа Хафтар. Този хаос е идеална среда за печалбарите да правят пари на гърба на мигрантите.
Въпреки ролята, която играят в либийската система от центрове за задържане, и ЕС, и ООН твърдят, че искат центровете да бъдат закрити. В писмено изявление до АП, ЕС посочи, че според международното право той не е отговорен за онова, което става в центровете."Либийските власти трябва да предоставят на задържаните бежанци и мигранти адекватна и качествена храна, както и такива условия в центровете за задържане, съответстващи на договорените международни стандарти", се казва в документа.
ООН пък заяви, че трябва да работи с всеки, който управлява центровете за задържане, за да запази достъп до уязвими мигранти. "Върховният комисариат на ООН за бежанците не избира своите партньори, - каза Чарли Яксли, говорител на комисариата, който е една от основните агенции на световната организация в Либия. - Тези (местни) служители се назначават от министерството на вътрешните работи. . . , но някои вероятно са свързани и с местните милиции."
След двуседмични разговори с АП комисариатът на ООН каза, че ще промени политиката си да сключва договори за храна и помощи за мигрантите чрез посредници.
"Частично заради ескалиращия конфликт в Триполи и заради възможен риск за почтеността на програмата на комисариата на ООН, комисариатът реши от 1 януари 2020 г. да сключва преки договори за такива услуги", посочи Яксли.
Мрежите на въоръжените милиции правят пари пряко от тормоза над мигрантите, като ги подлагат на мъчения и понякога изпращат на техните семейства видеозаписи, за да искат откупи от тях. Те също така работят съвместно с трафикантите и с някои служители на бреговата охрана, констатира АП.
Понякога служители на бреговата охрана печелят пари, като правят точно онова, което ЕС иска от тях да предотвратят: пускайки мигрантите да прекосяват (Средиземно море), казва Тарик Ламлум, лидер на либийската правозащитна организация "Белади". Трафикантите плащат на бреговата охрана подкуп от около 10 000 долара на лодка, която да бъде пропусната, и ако условията позволяват, пускат по 5-6 лодки едновременно, каза той.
Шефът на либийската агенция за борба с незаконната миграция (АБНМ), която отговаря за центровете за задържани към вътрешното министерство, признава наличието на корупция и сговор между милициите, бреговата охрана и трафикантите, а дори и в самото правителство. "Те са в едно легло с тях, както и хората от моята агенция", каза Ал Мабрук Абдел-Хафез.
Освен чрез пряк тормоз над мигрантите, мрежата на милициите печели и чрез пряко присвояване на пари от фондовете на ЕС, изпратени за тяхното изхранване и сигурност, разкриват над дузина служители и хуманитарни работници в Либия и Тунис, както и вътрешни имейли на ООН и протоколи от срещи, които АП успя да види.
Милиони евро по договор за храна и помощ за мигранти са отишли при най-малко една компания, свързана с Мохамед ал Ходжа - лидер на милиция, който летя до Рим през 2017 г. за среща на ООН по миграцията, сочат вътрешни имейли на ООН, видени от АП, двама високопоставени либийски служители и международен хуманитарен работник. Ал Ходжа е също така заместник-шеф на посочената по-горе АБНМ.
Един от либийските служители показа многомилионен договор в евро за кетъринг с компания, наречена "Ард ал Уатан" ("Земята на народа"), която е под контрола на Ал Ходжа.
По времето, когато са се водили преговорите за договора, Ал Ходжа вече е управлявал друг център за мигранти - "Тарик ал Сика", печално известен с тормоза, включително побои, тежък принудителен труд и мощна мрежа за изтръгване на откупи. Имейли на ООН показват, че мигрантите са страдали от тежко недохранване, имало е и епидемия от туберкулоза.
(БТА)
