Пророческа картина на ДиКиро се превърна в картичка за 2020 г.

Съпругата му Русалия я откри и отпечата 100 броя, които разпрати по цял свят

Години наред Киров и великият мим Марсел Марсо си разменяли честитки, сътворени от тях

Една картина, рисувана от Димитър Киров месеци преди да си отиде, се оказа пророческа. Годината е 2008-а. През януари той я създава като проект, който да послужи за традиционните му тематични картички, които правеше по китайския календар. Тогава е Годината на Мишката. И ДиКиро, макар и болен, я измайсторява в типичния за него колорит.

Мишката е като

балерина с

царствена корона

на главата. До нея има сърце (любов) с две чаши шампанско, отстрани - фруктиера с плодове (берекет), елова клонка, а най-отгоре са образите на художника и неговата муза Русалия. Над тях грее слънце, в чийто диск е трябвало да бъдат изписани цифрите 2008. Но картичката така и не излиза. През октомври същата година големият художник си отива.

Оттогава съпругата му Русалия продължава да отпечатва тематичните му честитки от предишни години, като променя само цифрите. Но ето, че

2020-а отново

по китайския

хороскоп е

Годината на

Мишката

И не щеш ли, Русалия наскоро открива нереализирания проект.

“Митко го е измислил, нарисувал го е, но тъй като вече беше болен, не го е изпълнил докрай. И изведнъж гледам на стената в коридорчето пред тоалетната измежду многото картини и тази. Казах си - това е идеално! Само написах 2020 и се получи новата картичка. Отпечатах 100 бройки и повечето вече ги разпратих по приятели в целия свят”, разказа пред “24 часа” Русалия.

Според нея по този начин те хем си спомнят за него, хем тя поддържа традицията. Сред получателите е художникът Любен Диманов, който живее във Франция. Двамата с ДиКиро са приятели още от академията. Доскоро Русалия пращала и на Никола Манев в Париж, но той наскоро си отиде.

Най-редовен получател на новогодишните картички на ДиКиро е великият френски актьор Марсел Марсо. Той също пращал свои на българския художник.

Русалия и Киров имат едни от най-незабравимите преживявания с него.

“През 1967 г. за първи път в Париж присъствахме на спектакъл на Марсо. Бяхме омагьосани. Като се върнахме в България, Митко направи живописен портрет на великия мим. На първата си изложба в Париж го поканихме. Получихме телеграма от него “На добър час!”. И се извиняваше, че е на турне в Япония.

“След години, когато се лекувах в Париж, присъствахме на спектаклите му. След едно от представленията артистът беше много изморен и не пожела да приеме публиката, която го чакаше за автографи по цялото стълбище до гримьорната му.

Прие само нас

двамата с Митко,

тъй като секретарката му показа портрета, който носехме за подарък”, казва Русалия. Така започнало приятелството им с Марсел Марсо.

На всяка Нова година им изпращал картички с негови рисунки, тъй като големият актьор е и художник. На една от тях е написал: “На Русалия и Димитър Киров - дълъг и щастлив живот. Ваш Бип със своята тиха душа Марсел Марсо. 29 февруари 2000 г.”

Русалия няма да забрави един от етюдите, изиграни от актьора. В него пресъздал раждането на човека от ембриона, юношеството, силните години и края. “Невероятна пластика”, спомня си балерината.

Твърди, че

спектаклите на

Марсо били част

от успешното ѝ

лечение

в Париж. Друга незабравима среща е урокът им със Салвадор Дали, отново в Париж. Вървели с ДиКиро под арките на една от най-живописните улици - “Риволи”. Доближили “Риц” и видели, че има изложба на Месоние и неговия ученик Дали. Повечето картини били на Месоние, а в средата било поставено огромното платно на Дали “Лов на риба тон”.

“Погледът ми попадна на една табелка, на която пишеше, че след час маестрото ще дава урок. Разтичахме се да търсим начин да присъстваме”, припомня си Русалия.

Обяснили на импресариото, че Киров е български художник, и той ги пуснал гратис на урока. Салонът се препълнил с художници, всички насядали на земята. Непрекъснато се носело: “Ето го!”. Първо влезли моделите - красиви момичета с минижупи, ботушки и дълги коси. После - момчетата, голи до кръста, с медальони и венци в косите и разтекъл се восък от свещи върху бомбетата.

Влязла Гала, съпругата на Дали, и накрая самият гений. “Зад него се вееше пелерина, която хвърли. Урокът започна. Дали заби в огромно платно кредата в една точка, завъртя я по часовниковата стрелка и на един дъх изрисува коня. Когато трябваше да постави конника, обясни, че в центъра на картината трябва да е опорната точка на седящия, т.е. най-важното нещо”, разказва Русалия.

Момичетата се изправили и започнала втората част на урока: Каин и Авел. Маестрото обяснил, че в “Лов на риба тон” центърът е ножът, който убива рибата - той блести, а точно там се пресичат двата диагонала.

ДиКиро

запомнил урока

на Дали

за цял живот

“За 6 г. в академията не съм получил това, въпреки че и моят проф. Богданов много ми даде”, казал той. Докато рисувал, му пресъхнал флумастерът. Русалия тутакси извадила от чантата молив за очи. С него той довършил портрета на Салвадор Дали.

След урока маестрото започнал преглед на произведенията. Седнал на земята, а всички показвали рисунките си. Подписвал се само на тези, които одобрява. На картината с коня на Димитър Киров сложил автограф. На композицията му с Каин и Авел също.

“Когато видя портрета си, се засмя и вдигна глава към Митко, а после с голям замах заби подписа си точно в центъра на рисунката, като по този начин се включи и той в композицията”, обясни Русалия. Сега портретът на Салвадор Дали с автографа му е изложен сред многобройните картини в дома на Кирови.

“Маестрото приключи урока си и извика: “А сега, скъпи мои, да вървим да се забавляваме!”

Наметнаха го. Той се завъртя, правейки огромен кръг във въздуха с пелерината си. След него тръгна цялата му компания. А ние в залата бяхме на върха на екзалтацията. Всички коментирахме гения”, връща лентата балерината.

След зашеметяващия урок двамата с Киров отишли в близко фото и си направили снимки. Той се нарисувал с мустаците на Дали, а Русалия се превъплътила в Гала.

Съпругата на ДиКиро може да говори с часове за срещите им с велики творци. “Усещането да се докосваш до такива хора е невероятно. Те ти придават от техния дух. Аз пък като балерина съм имала досег с големи балетмайстори като Ролан Пети, Юрий Григорович”, споделя тя.

Казва, че

посреща 2020 г. с

новата картичка

на ДиКиро,

с балета

и с изкуството. На празниците е със своя племенник Павел Антонов, от чийто дом в София м.г. бяха откраднати най-ценните платна на Майстора и на Димитър Киров. Но “24 часа” светкавично публикува изчезналите картини и те бързо бяха открити.

Русалия не иска да си спомня за този случай. Тя е насочила усилията си да отбележи с две големи изложби в София и Пловдив 85 г. от рождението на съпруга си. Вече е подбрала картини от различните му цикли. “Рисунки има най-различни, той беше много продуктивен”, казва тя.