"Пояс за морска сигурност". Маневрите обхващат площ от 17 000 квадратни километра и досега не са провеждани в такъв формат - Русия и Китай отдавна организират съвместни учения, но Иран е включен в тях за пръв път. Това е първата специфична черта на ситуацията. Ето и втората: тристранното военноморско учение протича на фона на познатото напрежение в отношенията между Иран и САЩ.
През Арабско море, свързано чрез Ормузкия проток с Персийския залив, се транспортират 20 на сто от петрола на планетата; северната част от Индийския океан е сред районите, ключови за световната търговия. Под този предлог впрочем, обвинявайки Иран във всевъзможни грехове, американците се опитват да лансират идеята за военноморска коалиция, която "да защитава" корабоплаването в региона. През лятото, например, Вашингтон заяви, че формира под своя егида Международна коалиция за сигурност по море (Ай Ем Ес Си). През ноември това обединение осъществи военноморската операция Sentinel за придружаване на кораби през Ормузкия проток. Но както твърди Блумбърг, "Ормузката криза показва, че алиансите на САЩ са слаби, тъй като никоя от европейските страни не желае да се превърне в заложник на ситуация извън своя контрол, а те нямат готовност за самостоятелни инициативи".
"От трите водещи европейски военни сили - Франция, Германия и Великобритания - Германия, например, се интересува най-малко от събитията в Ормузкия проток - пише Блумбърг. - Страната получава повечето си петрол от Русия и други държави, които не го доставят през този регион, затова енергийната й сигурност не зависи от тамошните безредици и кризи." Франция взема своя петрол основно от Персийския залив, нейният най-голям доставчик е Саудитска Арабия. Така че за разлика от Германия интересите й са пряко свързани с този регион. Париж обаче избягва риска да бъде въвлечен в още една война, водена от американците в Близкия изток. В този аспект трансатлантическият алианс се пръска по всички шевове. Междувременно и Русия представи собствена концепция за колективна сигурност в зоната на Персийския залив, а през есента свои идеи предложи Иран.
След това в проекта се включи и Китай. Сега той подчертава, че учението не е насочено срещу трети страни, че то "не бива да се тълкува в геополитическа насока". Но както и да завърташ нещата, ситуацията в региона остава напрегната - на фона на изострянето на отношенията на Иран със САЩ и Саудитска Арабия, особено след неотдавнашните необяснени инциденти в Оманския залив и Ормузкия проток. Днес Москва, Пекин и Техеран започват да очертават контурите на евентуална система за сигурност в най-важната част от Световния океан. И Пентагонът - "за да не стане нещо", както е думата - изтегли от Персийския залив ударната си корабна група от Пети оперативен флот на САЩ начело със самолетоносача "Ейбрахам Линкълн". Изглежда, в близките седмици, чак щом приключи учението "Пояс за морска сигурност", на нейно място трябва да пристигне група американски кораби, водена от самолетоносача "Хари Труман".
Пентагонът обаче заяви, че ще следи хода на учението. Че какво друго му остава? Защото маневрите със сигурност представляват реакция след засилването на военната му дейност в региона. Освен това Вашингтон започна да осъзнава, че Техеран няма да остане сам срещу него, че иранците имат сериозни партньори, готови да ги подкрепят. И още нещо специфично. Русия и Иран де факто са съюзници в процеса от Астана за уреждане в Сирия. Друг от участниците, Анкара, пише турското издание "Йени акит", "се въздържа от съвместни военни учения с Иран, предпочитайки за целта Пакистан, при все че гарантирането на сигурността в Ормузкия проток спада към националните й интереси". Тъкмо затова Турция не кани Иран на общи учения в Източното Средиземноморие, а Иран не кани Турция на учения в Ормузкия проток.
Същевременно Анкара проучва възможността да покани Иран на съвместни учения в Средиземно и в Черно море, разглеждайки и възможността за създаване на нови съюзи. Според "Йени акит", "ако САЩ не успеят да се разберат с Турция за безопасна зона в Сирия или наложат санкции в рамките на CAATSA заради покупката на С-400, Анкара с цел да направи още по-решителен ход може да обмисли възможността за общи учения с Иран". Днес Турция е на кръстопът. Както подчертава изданието "Сабах", тази страна, "разположена на транзитния маршрут между глобални енергийни басейни, може да стане ново потенциално огнище на напрежение в Близкия изток, защото, без да бъде обуздана, няма как да бъдат обкръжени Китай, Русия и Иран". В смисъл, щом Турция има подкрепата на Китай, Русия, Венецуела и дори на Иран. Така че западните експерти виждат в днешния ход на събитията дори "началото на края на американската хегемония в Персийския залив".
Дали обаче това ще предизвика появата на военнополитически алианс между Русия, Иран и Китай? Още е рано да се прецени. А засега американското издание "Дипломат" регистрира промяна в съотношението на силите и в Близкия изток, и в Югоизточна Азия - движение "встрани от САЩ", което неизбежно ще доведе до появата на нови регионални съюзи.
/От БТА/
