„Работя в "Пирогов" от 1990 г. Първо бях санитар, а след това станах лекар. Дори в непрогледна тъмнина мога да ходя със затворени очи вътре. Познавам всичко. Сградата ми е много скъпа и сега гледам с тъга тази разруха“, разказа пред Нова тв д-р Даниел Петров, който вади телата на умрелите и спасява обгазените след пожара в болницата преди близо месец, при който загинаха двама пациенти.
В онази тежка нощ той е на пост в кардиологията – един етаж над II-ро Вътрешно отделение. Спомените за ужаса, на който става свидетел, няма да изчезнат. В огъня влиза, без да се замисли, въпреки ударната вълна и пламъците.
„Лекарят има рефлекс, особено в спешния център, независимо дали ще е пожар или идентичен случай, той така е научен и реагира по най-бързия начин“, разказа д-р Петров.
Въпреки тежките моменти, лекарят свързва „Пирогов“ главно с позитивни емоции. Спасеният човешки живот и искрената благодарност на пациентите са най-ценната награда в дългата му практика.
„Не само материалното радва. Радостта на хората е много по-важна. Понякога обаче напрежението и преумората надделяват. В кръга на шегата съм си мислил, че е по-добре медицината само да я преподаваш, а не да я работиш. Разбира се, никога не съм съжалявал за избора ми да бъда лекар“, сподели още д-р Даниел Петров.
Съжаление за избора си да спасява хора у доктор Петров няма, има обаче понякога моменти на огорчение, когато лекарите стават жертви на насилие.
„Хората трябва да имат повече доверие на нашата гилдия, защото тя го заслужава“, заключи лекарят.
