Турският президент Реджеп Тайип Ердоган направи изненадващо посещение в Тунис в сряда, за да обсъди сътрудничество за възможно спиране на огъня в съседна Либия, където Анкара подкрепя международно признатото правителство.
Визитата дойде след като Турция подписа миналия месец споразумение с международно признатото правителство на Либия, с което иска да създаде изключителна икономическа зона от южния средиземноморски бряг на Турция до североизточния бряг на Либия.
Анкара казва, че сделката цели да защити нейните интереси съгласно международното право и че е отворена за подписване на подобни споразумения с други държави въз основа на "честно поделяне" на ресурсите.
Гърция и Кипър, които от години имат морски и териториални спорове с Турция, казват, че споразумението е невалидно и нарушава международното морско право. Те го възприемат като цинично заграбване на ресурси, което има за цел да обърка добива на природен газ в Източното Средиземноморие и да дестабилизира съперниците.
Гърция изгони посланика на Либия в Атина и подаде жалба в ООН. Кипър, чиято северна част е контролирана от Турция, повдигна свои собствени възражения. На срещата на високо равнище на ЕС на 12 декември лидерите на съюза одобриха изявление, с което "недвусмислено" застанаха на страната на страните членки Гърция и Кипър.
Египет и Израел, които имат сериозни инвестиции в енергийни проучвания в региона, са разтревожени от турско-либийското споразумение, което може да застраши техните възможности да изнасят газ за Европа. Египет нарече споразумението "незаконно и необвързващо", а Израел посочи, че то може "да застраши мира и стабилността в района".
Следват няколко въпроси и отговори защо Турция и Либия сключиха тази сделка, какви последици може да има тя за региона и как ще се отрази това на източносредиземноморския газ.
Каква е мотивацията на Турция и на Либия?
От десетилетия Турция спори с Гърция за острови в Егейско море, а с Република Кипър - за морските зони от 1974 г., когато турски войски нахлуха в северната част на острова след кратък гръцко-кипърски преврат.
Според анализатори, със сключването на споразумението с Либия, Турция поставя нащрек както Гърция, така и Кипър, демонстрирайки, че е готова да играе твърдо, за да получи каквото иска или да форсира нови преговори по дългогодишните спорове.
В същото време Турция създаде пречка пред усилията на Кипър, Гърция, Израел и Египет да развиват източносредиземноморския газ, слагайки бариера пред планиран газопровод от Израел и гръцко-кипърски води към остров Крит, който да продължава към континентална Гърция и към европейската газова мрежа през Италия. Газопроводът на стойност 7-9 млрд. долара ще трябва да прекоси планираната турско-либийска икономическа зона.
Анализатори казват, че Турция ефективно е изпратила послание, че няма да позволи да бъде пренебрегвана в Източното Средиземноморие, няма да даде достъп на страните членки на ЕС до води, които смята за свои, и че не иска енергийни износители като Египет и Израел да се облагодетелстват за сметка на Турция, която е нетен вносител на енергия и транзитна държава.
За Либия мотивацията е свързана главно със сигурността. Споразумението бе постигнато с Файез ел Сарадж - ръководител на базираното в Триполи правителство, което е в конфликт със съперничащите му военни сили в източна Либия под командването на генерал Халифа Хафтар. Турция обеща да увеличи своята военна и друга помощ за Сарадж. Базираният в източна Либия парламент, който е съюзник на Хафтар, отхвърли споразумението с Турция.
Какво означава това споразумение за източносредиземноморския газ?
Смята се, че източносредиземноморският басейн съдържа газ на стойност 700 милиарда долара, според американско геологично проучване. В един момент това се разглеждаше като предимство за региона, което може да донесе големи приходи, да помогне за намирането на решение на кипърския спор и за създаването на по-близки връзки между Израел и неговите съседи.
Но ключът за реализиране на стойността на газа е в износа, а това не е лесно да бъде направено. Предложеният газопровод ще бъде в някои свои части на дълбочина 3 000 метра. Турско-либийското споразумение добавя още една пречка пред реализирането на проекта. Макар да има прецеденти за газопроводи, преминамващи през изключителни икономически зони на други страни, Турция няма да направи това лесно. Още повече, че Анкара ще използва споразумението, за да увеличи претенциите си за свои енергийни проучвания във водите край Кипър, където от месеци тя изпраща сондажни кораби, а в последните дни пуска и проучвателни дронове.
Анализатори вече имат съмнения за жизнеността на източносредиземноморския газ заради трудностите около износа и цената, на която той най-накая ще бъде продаван, при положение, че Европа е залята с по-евтин газ от Русия и Катар. Турско-либийската стъпка само още повече усложнява тази трудна картина.
"От гледна точка на геополитиката и източносредиземноморския газ, това е голяма сделка", заяви Кадри Тастан, високопоставен служител в американския Германски фонд Маршал. "Турция прави голяма стъпка, за да се опита да форсира преговори по голям брой въпроси. Ще бъде много трудно да се решат", каза той.
Какви са по-мащабните последици?
Освен че поставя Турция на пътя на сблъсъка с Гърция и Кипър, това поражда напрежение между Анкара и ЕС, добавяйки се към текущите спорове за миграционната политика и по-широки въпроси за ролята на Турция в НАТО.
Това също повишава залозите с Египет, който е в разногласие с Турция откакто египетските военни свалиха ислямисткия президент Мохамед Морси през 2013 г. Мнозина от Мюсюлманските братя на Морси сега живеят в Турция. В Либия Египет е по-близко свързан с Хафтар, което означава, че Кайро и Анкара са на противоположни страни по морското споразумение.
Израел е по-предпазлив по отношение на турско-либийската сделка. Според анализатори една от причините е, че ако израелско-кипърско-гръцко-италианският газопровод стане неосъществим, Израел може би ще трябва да търси начини да изнася газ през Турция вместо това. И докато отношенията между Израел и Турция се влошиха през последните години, търговията е голяма и те се смятат за стратегически партньори. Израел в скоро време ще изпрати известно количество газ в Египет, който да бъде превърнат във втечнен приоден газ за реекспорт, така че зависи по-малко от Гърция и Кипър.
Русия е още едно парче в пъзела. Макар тя и Турция да са в разногласия за Сирия, те си сътрудничат в енергийната политика и Москва иска Турция да транзитира енергия. Но турско-либийското споразумение също ги поставя на противоположни страни в Либия, където Русия клони към Хафтар. Русия и Турция ще обсъдят либийската военна подкрепа на среща на върха идния месец.
/От БТА/
