Все повече се снимат ленти без държавни субсидии. Качествени ли са те?
Над 20 български филма имаха своята премиера до края на ноември 2019 г. според боксофиса на Националния филмов център.
Истински бум!
Цифрата наистина впечатлява и ако се спазва темпото от последните години, скоро може да бъде достигнато и надминато количеството от 25-30, колкото филми се произвеждаха в последните години на соца.
Филмите, които гледаме през 2019 г., са снимани през 2018, някои и през 2017, а трети, имали затруднения с бюджета, може би и по-назад в годините.
Впечатлява и жанровото
разнообразие на тези
премиерни филми
Има детски (“Смартфонът беглец”), комедии (“Уют”, “Страстите абитуриентски”), екшъни (“Грешници”), романтични комедии (“Завръщане”, “Диви и щастливи”, “Опърничавите”), романтични драми (“Снимка с Юки”), семейни драми (“Писма от Антарктида”, “Доза щастие”, “Лошо момиче”), криминални драми (“В кръг”), военни (“Имало една война”), криминални драмедии (“Далеч от брега”)...
Свои премиери имаха и филмите “Пътуващо кино” на Илия Костов (на фестивала “Любовта е лудост”) и “Засукан свят” на Мариус Куркински (на “Киномания”), но още не са пуснати за масово разпространение.
В България сега игрални филми се правят по два начина. С държавни пари, отпуснати от Националния филмов център (НФЦ) и от БНТ. Другият е със собствени средства или с пари на спонсори. Първият начин е от май 2004 г., когато е създаден НФЦ, вторият е сравнително отскоро.
Националният
филмов център
е Изпълнителна агенция към Министерството на културата и осъществява държавната културна политика в областта на киното. Но бюджета за кино го осигурява не Министерството на културата (МК), а Министерството на финансите (МФ). МФ одобрява някакъв бюджет за МК и там има една формула, залегнала в Закона за кино.
Формулата определя каква би трябвало да е сумата, която държавата да даде за кино. А тя от години е по-малка от сумата, която се полага по закона.
В началото на всяка година финансовата комисия на НФЦ разглежда изготвените от агенцията средностатистически бюджети за игрални, документални и анимационни филми по данни от предишната година.
Изчисленията се правят на базата на отчетените разходи на завършените филми и бюджетните разходи на филмите в производство в два раздела със средни стойности за всеки вид филми.
Към получените средностатистически производствени разходи се добавя стойността, изчислена по официалния индекс на инфлацията за предната година, като за игралните филми е добавена и стойността на разходите за реклама и промоция.
Средностатистическите разходи за игрален филм са изчислени за лентите над 90 минути, които са завършени и са били в производство в периода 1 януари - 31 декември 2018 г.
Средностатистическите разходи за документални и анимационни филми се изчисляват по същия начин като игралните.
След тези изчисления, комисията е решила средностатистическият бюджет за игрален филм за 2019 г. да е 1 340 782 лева. За документален и анимационен - съответно 129 331 лв. и 12 197 лв.
НФЦ организирана две сесии в годината за трите вида филми - през пролетта и есента. Прави още 3-4 извънредни сесии, както и сесия за копродукция с БНТ или друг телевизионен оператор с национален обхват.
Във всяка от тези сесии обикновено
участват по
50-60 проекта
за игрален, документален и анимационен филм, понякога и повече. Жури, съставено от 8-9 представители на всички гилдии, участващи в кинопроизводството: сценаристи, режисьори, оператори и т.н., избира, предполага се, най-добрите проекти. Те получават финансиране от НФЦ
Сумата, с която НФЦ разполага за 2019 г., е 7 774 000 лв., разделени по равно за двете редовни сесии по 3 887 000 лв.
За снимането на пълнометражен игрален с бюджет до 600 000 лв. са дадени 1 260 000 лв., за такъв филм, но с бюджет над 600 000 - 1 887 000 лева. За късометражни игрални филми е заделена сумата от 150 000 лева, за дебют - 420 000, и за идеи за развитие на сценарий и подготовка на проект - 180 000 лв.
Парите се плащат на траншове.
През 2019 г. Министерството на културата дава 1 500 000 лв. над бюджета за държавно подпомагане.
За да не ви досаждам с повече цифри, нека да съсредоточим вниманието си само върху игралното кино. Принципът на разпределянето на средствата за останалите видове филми е същият.
Според Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) държавата субсидира всеки игрален филм с 80 на сто от бюджета му. Останалите 20 на сто трябва да осигури продуцентът на спечелилия проект. Негово е решението как да става това - с бартерни сделки, с продуктово позициониране, чрез копродуциране или - осигуряване на пари от фондове от чужбина.
Продуцентът Пламен Йорданов, който е в професията от над 30 години казва, че има богати хора, които са готови да подпомогнат финансово българското кино. Но няма законова възможност това да стане, без дарителят да бъде “прецакан”.
Какво се получава
на практика?
Примерно договаряте с бизнесмен да ви даде 10 хиляди лева за филма, който снимате. Ако това стане официално с договор, той трябва да плати 10% данък и 20 процента ДДС и сумата набъбва до 13 хиляди лв. Сегашната законова уредба трябва да се преработи така, че спонсорът да има интерес да даде пари за кино и това да му бъде признато за разход 100 процента.
В последните години се появиха филми, снимани с частни пари. Един от пионерите в това отношение е режисьорът Максим Генчев. След много перипетии той намери спонсор в лицето на Златина Филипова - лекарка, работила дълги години в чужбина, и засне филма си за Левски. После двамата направиха игралните “На педя от земята” и “Смартфонът беглец”. И в трите филма играе синът на Филипова - Симеон. Наскоро Генчев обяви, че ще заснеме и филм за Христо Ботев, отново без да търси пари от държавата.
Бизнесменът от Стара Загора инж. Младен Стоянов е автор на няколко книги, подписани с псевдонима Драско Закеф. Той написа и сценарий и даде 400 000 лева за снимането му. Така се появи филмът “Опърничавите”.
Точно 10 пъти по-евтин от друг “частен” филм - “Роза дамасцена”, сниман пак в Старозагорския край. Въпреки мощното си частно финансиране филмът не постигна голям зрителски успех.
Младен Стоянов признава, че не очаква големи финансови постъпления на дебютния си филм като сценарист, ще е доволен, ако покрие разходите си за него. Но ще продължи да снима филми по свои сценарии независимо от успеха или неуспеха на “Опърничавите”.
Като успешни продуценти,
които сами намират пари
за филмите, са Яна Маринова и Александър Сано. След “Привличане” в края на ноември беше премиерата на следващия им филм - “Диви и щастливи”. Маринова твърди, че са имали бюджет от 2,5 млн. лева, благодарение на постъпленията от първия. Но въпреки това актрисата признава, че е трудно да си продуцент и че от 6 млн. българи само около 350 хиляди ходели на кино.
Филмът “Грешници” е заснет само за 12 дни и без никакво държавно финансиране, с безвъзмездната работа на целия екип и с помощта на спонсори. Във филма като актриса участва Мария Илиева, тя изпълнява и песента в саундтрака. Сценарият бил написан още през 90-те години на миналия век и претърпява десет редакции.
На кого му писна да гледа
филми “чернилки”
“Ага” е типичен феситивален филм,
има над 40 награди
Има режисьори, които държат да правят елитарни филми, които са интересни предимно за киноспециалистите и киноманиаците. За обикновените зрители те са неразбираеми, претенциозни и снобарски.
Но има и режисьори, които се интересуват само от зрителския интерес и понякога заради него са готови да правят и творчески компромиси. Такъв например е филмът на Камен Донев “Уют”, който обаче е на второ място в боксофиса на българските филми за 2019 г.
Типичен филм, направен предимно да обира лаври на кинофестивали, е “Ага” на режисьора Милко Лазаров. Той е заснет с бюджет от около 1 милион евро в копродукция с Франция и Германия.
От участието си в 50 фестивала Ага има 40 награди. И то в сериозни фестивали. В този смисъл филмът е много, много успешен.
Режисьорът признава, че филмът му не е лесен за гледане. Но пък в много страни, където е прожектиран, голяма част от зрителите се разплакват на финала му. Значи трагедията на ескимосите ги е докоснала. Но тава са все пак зрители, които обичат такъв тип кино, уточнява Лазаров.
с “Ага” беше закрит
световният
кинофестивал
“Берлинале”
Организаторите никога не биха си позволили да направят това с посредствен филм.
Организаторите - да, но журито може да си избира какъвто иска филм за победител. Както направиха оценителите начело с немския сценарист, режисьор, композитор и продуцент Том Тиквер, които през 2018 г. присъдиха “Златна мечка” на филма “Не ме докосвай”. Режисьор е румънката Адина Пинтилие, копродуцент - “Агитпроп” на Мартичка Божилова и с участието на Ирмена Чичикова и Георги Налджиев.
Филмът е много спорен и може би е най-напусканият от зрителите по време на прожекцията - и по време на фестивала, и при редовите прожекции.
На световната си премиера в Сараево в края на август 2019 г. в конкуренция с над 50 заглавия от цял свят “В кръг” грабна специалното отличие на най-големия европейски портал за кино в Европа - “СинеЕвропа”. То се връчва “за изключително постижение в европейската аудиовизуална култура”. Другата награда - “Сърцето на Сараево” за най-добра женска роля спечели актрисата Ирини Жамбонас.
На филмовия фестивал “Златна роза” във Варна “В кръг” бе отличен с три награди: специалната награда на Варна, наградата на публиката и отново за най-добра женска роля на Ирини Жамбонас. На 23 ноември актрисата спечели за трети път приза за най-добра женска роля на Международния кинофестивал в Хихон, Испания.
Авторите на филма разсъждават върху
деликатната тема
за сурогатната майка
Режисьорката Надежда Косева определя творбата си като “много лична и много женска, но не феминистка, история за преоткриването на света чрез новия живот”.
В ролята на Ирина е дебютантката Мартина Апостолова, която спечели наградата за най-добра актриса на филмовите фестивали във Варшава, Тбилиси, Хонконг, Котбус. Сигурно ще има и други.
С жена ми гледахме филма на Командарев “В кръг” в компанията на една съседка от блока, безспорно интелигентна жена. След края на прожекцията тя въздъхна: “Писна ми да гледам филми чернилки...”
Предполагам, че съседката няма да хареса и “Ирина” все по тази нейна си причина.
Да не говорим за уникално мрачния “Без Бог” на Ралица Петрова. Мрачен, мрачен, ама взе 5 награди на “Златна роза” през 2016 г. - за най-добър филм, режисьор, оператор, женска роля и мъжка роля.
И още: 4 награди от Локарно 2016 г., включително “Златен леопард”, голямата награда “Бронзов кон” от Скокхолм и награда за най-добра женска роля.
И още: множество награди и номинации от фестивалите в Севиля, Торонто, Варшава, Сараево, Рейкявик, Хамбург, Мумбай, Билбао, Батуми - все през 2016 г.
В същото време “Уют” и “Диви и красиви” нямат нито една награда. И едва ли ще получат. Но определено имат повече зрители...
машина за кинонагради
Новата им лента “Бащата” донесе най-голямото
чуждестранно отличе за 2017 г.
Младите режисьори Кристина Грозева и Петър Вълчанов направиха “Скок” от “Аварийно кацане” и след като преминаха “Реки без мостове”, изнесоха “Урок” по филмово майсторство, за което получиха много “Слава”, дори и от “Бащата”.
Така в едно шеговито изречение може да се опише животът на семейно-творческия тандем Грозева-Вълчанов.
Техният трети пълнометражен филм “Бащата” донесе на България най-голямата чуждестранна награда за 2019 г. - “Кристален глобус” от 54-ия филмов фестивал в Карлови Вари. След това на остров Сахалин - Русия, взе наградите за режисура и на публиката. В Албания спечели приза пак за режисура, а в Минск - специалната награда на града.
Последните (засега!) отличия са от Франция, където на филмовия фестивал “Арас” “Бащата” спечели три - голямата награда, наградата на младежкото жури и на критиката. Голямата награда означава финансова подкрепа за френския дистрибутор, който
напролет ще го
разпространява
и във Франция
Да не забравим и родния кинофестивал във Варна, където на “Бащата” бе връчена голямата награда “Златна роза” - “заради постигната художествена зрялост в създаването на завършена творба”. Отличието за сценарий също е за “Бащата”, както и призът за най-добра мъжка роля, поделена между Иван Бърнев и Иван Савов.
Ние ще видим “Бащата” през април догодина, когато след премиерата му на “София филм фест” ще бъде пуснат и по екраните на страната.
Това семейство е наистина като машина за награди.
“Аварийно кацане” през 2010 г. получава “Златна роза” за най-добър телевизионен филм.
За “Скок” през 2013 г. печели наградите за най-добър късометражен филм на три международни фестивала: Клермон-Феран, Франция, Брюксел и Бусан, Южна Корея. Номиниран е за най-добър късометражен филм на Европейските филмови награди. Българската филмова академия също му връчва отличието за най-добра късометражна лента.
Документалният пълнометражен филм “Реки без мостове” е отличен с наградата на СБФД “Златен ритон” в Пловдив през 2013 г.
Първият им пълнометражен игрален филм “Урок” печели награди на престижните филмови фестивали в Сан Себастиян, Токио, Варшава, Гьотеборг, Солун, Киев, Анже - Франция, Еквадор, Люксембург, 4 награди от “София филм фест” и др. Същото е и със следващия им филм “Слава”. И в същото време филмите им се радват на сравнително добър зрителски успех.
Как става това?
“Не знам - вдига рамене Вълчанов. - Когато с Криси започваме да снимаме нов филм, не си поставяме предварително такива условия какъв да бъде той - за фестивали или за зрители. Нямаме такава нагласа.”
За тях е много важна историята, която ще превърнат във филм - да бъде добре изведена от гледна точка на драматургията. Това е може би основата, с която филмът си отваря вратите към публиката и към журитата.
“Но докато снимаме, не си задаваме въпроси какво и кое във филма на кого ще се хареса - на публиката, или на критиците. Това е опасно за творческия процес”, уточнява Вълчанов.
Двамата с Криси отдавна не разчитат само на пари от държавата, но в интерес на истината трябва да кажем, че “Бащата” получава субсидия в категория “нискобюджетен филм” - 600 хиляди лева. Проектът обаче се оказва любопитен и за други продуценти. Кандидатстват и в “Евроимаж”, печелят и бюджетът на филма се увеличава.
Всъщност те работят така още от “Урок”. Тогава най-напред печелят по една програма към феста “Берлинале” за най-добър проект. На сесия в НФЦ получават субсидия за развитие на идея, но след това на две сесии ги “късат” при опитите им да докажат, че са развили идеята си в добър сценарий. Не получават пари и започват филма със скромни средства.
Успяват да го
заснемат за около
25 хиляди лева
Тези пари стигат за гориво, за кетъринг и да си платят снимачните терени. Плащат хонорарите на децата, които играят във филма, и символично - за снимачната техника.
Обаче заради успеха на проекта им в “Берлинале” от немската телевизия ZDF гледат филма на груб монтаж и го откупуват предварително за 30 хиляди евро. С тези пари плащат на актьорите и техническия екип. От гръцката фирма “Гран филмс” също харесват филма и го подкрепят с постпродукция. Стават партньори и работят заедно до ден днешен.
“Парите от държавните субсидии”, смее се Петър Вълчанов и разказва как продуцентът на проекта може да потърси допълнително средства: “Най-добре е да намери копродуценти. Има много форуми, където един продуцент може да представи проекта си и ако той е наистина добър, шансът му да намери копродуцент е голям. Ако има и вече спечелено финансиране от държавата, дори и минимално да е то, нещата стават по-лесно. Добре е също така режисьорът и въобще авторите на проекта да са се доказали - с документални или късометражни филми и имат какво да покажат...”
Петър Вълчанов твърди, че с Кристина не броят наградите си, но общо за “Урок” и “Слава” сигурно наближават стотина. Но това, което всъщност ги радва, стимулира ги да работят и е признание за труда им, е че техните филми се радват на добър зрителски успех в чужбина. “Слава” е видян от 90 хиляди души. Във Франция го гледат 30 000, но в България - само 8000. “Урок” има 50 000 зрители.
Двамата очакват добра гледаемост на “Бащата”. Освен в България напролет той ще бъде прожектиран във Франция, Испания, Полша.
Филмът обаче не е третия от замислената трилогия, в която са “Урок” и “Слава”. “Бащата” е извън нея, той се базира на някои лични моменти и преживявания на Вълчанов.
Третия филм от “троицата” двамата подготвят сега, той е с работно заглавие “Триумф”.
Вдъхновен е от историята с дупката в с. Царичина. Филмът ще бъде тяхна художествена интерпретация на събитията.
Трябва да се увеличи броят на българските
филми с бюджет над 600 хил. лева
През тази година получихме 1,5 млн. лв.
допълнителна помощ от държавата
- Г-жо Караиванова, когато в края на 2017 г. станахте директор на НФЦ, казахте, че първото, което ще направите, е да създадате нова рамка за правене на българско кино за следващите 10 години. Сегашният закон бил морално и фактологически остарял, защото е правен преди десетина години, а киното много бързо се развива. Докъде стигнахте с изковаването на новата рамка?
- Когато говорите за нова рамка, предполагам, че имате предвид промените в Закона за филмовата индустрия в България. Трябва да се направи уточнението, че той не е “рамка”, този закон е в основата на всичко свързано с производството, разпространението, показа промоцията на филми в България.
Той освен това реферира и европейското законодателство в аудио-визуалния сектор; в него и в неразделния от него Правилник по прилагане на Закона за филмовата индустрия са разписани подробно всички нейни компоненти и най-вече финансирането, процедурите, по които то се разпределя и контролира, и устройството на самия филмов център.
Този закон не е променян 15 години, не 10, и е доказал в практиката своите несъвършенства в последните години, които е съвсем естествено да бъдат отстранени и адаптирани за нуждите на филмовата индустрия през 2020 г.
С промените трябваше да започнем още в началото на 2018 година, но наследих ситуация в която на филмовия център беше забранено да подписва договори и да отпуска финансиране за кино от 31.12. 2017 г.
Отне една година, за да извършим необходимото, за да се възстанови работата. В началото на тази година започнахме работата по същностните промени в закона и в момента сме пред приключване на работата на работните групи, които изработват предложение за промени в ЗФИ и ППЗФИ.
Предлагам промени, които мотивират
по-високо
финансиране
и реформиране
на сектора, които са адекватни на най-добрите практики в Европа. Във филмовия център се консултираме и анализираме практиките на европейските си колеги от самото начало на работата.
- Какво реално може да направи един директор на НФЦ в името на българското кино?
- Хубав въпрос и ви благодаря за него, защото в публичното пространство витаят всякакви представи - от тази, че той сам избира кои филми да бъдат избрани за финансиране, до това, че от него зависи художествената им стойност.
Работата на директора на Изпълнителна агенция НФЦ, разбира се, е да ръководи агенцията в изпълнение на ЗФИ и ППЗФИ.
Да следи за “голямата картина” - тази, която е над личните интереси и същевременно в интерес на всички.
Да познава контекста - световен и европейски, в който българската филмова индустрия се развива и с който се конкурира.
Да подобрява условията за работа чрез нормативни промени, да изисква по-високо финансиране на сектора, когато това е мотивирано.
Да представлява България компетентно в европейските структури на аудио-визуалния сектор.
Да стимулира дейности и инициативи, които помагат за еволюцията на филмовата индустрия в България.
Това, което според закона директорът не може да направи, е да избира сам кои филми да се снимат и кои - не, както и сам да решава кой какво финансиране да получи.
Това е ангажимент на комисии, които се излъчват от самите гилдии - т.е. от хората, които правят кино. В тези комисии агенцията има по един представител. Това, разбира се, са съвсем кратките отговори на един въпрос, който е комплексен.
- Колко лева е оптималният бюджет на НФЦ?
- В ЗФИ са разписани правилата, според които се изчислява минимумът на помощта, която държавата следва да осигури. Няма максимален праг.
- Защо през 2019 г. бяха отпуснати допълнително милион и половина лева и как бяха използвани те?
- След инфарктната 2018 година усилията и резултатът от работата бяха оценени и за да се стимулира филмовата индустрия, бяха отпуснато 1,5 милиона лева държавна помощ допълнително.
Разпределих ги според съществуващите схеми за производство, промоция, показ и разпространение, като в производството увеличих средствата основно за развитие на идеи, дебюти, филми с бюджет до 600 000 лева и миноритарни копродукции.
За производство бяха определени 72 игрални, документални и анимационни филми и идеи за написване на сценарий.
Бройката на проектите финансирани като фестивали, разпространение, показ и промоция, е 123 за 2019 г..
Както виждате, нараства значително броят на финансирани проекти и
успешната
за българското кино
2019 г. се дължи
и на този факт
- Колко ще е бюджетът на НФЦ за 2020 г.
- В бюджета за 2020 г. средствата за кино са в миналогодишния размер. Увеличението им е заложено като искане и мотивация в проекта по промени в закона, за чийто етап говорих по-горе.
- Колко игрални, документални и анимационни филма трябва да се снимат годишно в България?
- Със сигурност трябва да се увеличи бройката на филми с бюджети над 600 000 лева. 4-5 филма годишно е крайно неудовлетворителна бройка за българско производство в този раздел. Годишно при нас кандидатстват десетки проекти и голяма част от най-талантливите ни автори, въпреки че са класирани с високи точки, не могат да бъдат финансирани. Това е загуба за културата ни.
- Доволна ли сте от работата на комисиите, които на двете сесии определят кои филмови проекти да бъдат субсидирани. Наистина ли печелят най-добрите, или в действие влиза принципът “този път ти на мене - следващия - аз на тебе”?
- Отдавна е идентифициран проблемът с работата на комисиите по сега действащия закон. В промените от края на миналата година, когато за първи път се създаде и правилник по прилагането му, беше направен опит за корекции, но
основните проблеми
са в самия закон,
така че корекциите са по-скоро непълни.
С промените, които ще предложим, се цели отстраняване, доколкото е възможно на факторите, които затормозяват и опорочават процедурите в изминалите години.
- Как ще коментирате факта, че нараства броят на българските филми, които не са субсидирани от държавата?
- Това е положителна тенденция - в една добре развита индустрия всички жанрове би трябвало да бъдат представени. Филмите с частни средства закономерно търсят комерсиална реализация и към тях не се прилагат много от изискванията към филмите, финансирани с държавна помощ.
Те задължително трябва да отговарят на, така наречения културен критерий оценяващ художествените им качества на ниво проект.
- На какви филми сте привърженик - на фестивални или на комерсиални?
- На добро кино във всичките му жанрове.
- Кога български филм ще спечели “Оскар”?
- Бих се радвала да мога да ви отговоря. Предполагам, че този въпрос, зададен и на който и да е друг мой колега от Европа, също няма да получи конкретен отговор.
Това, което можем да направим, е да работим във вярната посока и без да губим време.
Пожелавам светли празници!
Очерка написа
ПЕНЧО КОВАЧЕВ
