Измина един противоречив месец за Русия и нейната армия. В Сирия тя установи контрол над бившата столица на "Ислямска държава" град Рака, което засили хватката й след изтеглянето на американските войски. В Украйна новото примирие би трябвало да закрепи контрола на Москва на териториите, които превзе преди пет години.
Междувременно в Мурманск избухна пожар на единствения руски самолетоносач. Пожарът на "Адмирал Кузнецов" миналия четвъртък, който уби един човек и рани най-малко 10, бе само поредното злочестно събитие, сполетяло кораба. По-рано тази година, той получи повреда, след като върху него се стовари плаващ кран. Дори в най-доброто си състояние, когато например нанасяше въздушни удари в Сирия, надеждността му дотолкова притеснява руските власти, че той винаги беше придружаван от буксирен кораб.
Този инцидент заедно с няколко други по-значими произшествия в Русия тази година, включително смъртта на 14 моряци при ядрена авария на изследователска подводница, е напомняне за парадоксите, в които е обвита военната мощ на Русия.
Три десетилетия след падането на Берлинската стена Русия се възстанови и показа бойни способности, който всяват страх не само сред съседите й, но и по света. Наред с това обаче тя все още се бори с трудностите в поддръжката и попълването на личния състав.
Москва може да е спечелила петдневната война с Грузия през 2008 г., но в Русия този конфликт открои проблемите пред армията, която все още не се е съвзела от колапса след 1989 г. През онази година официални представители се ангажираха да заменят 70 процента от военната техника до 2020 г. и да реформират структурата на личния състав, която все още силно разчита на наборни войници, а много подразделения, наследени от Студената война са катастрофално недоукомплектовани. В съответствие с реформите броят на подразделенията бе драматично намален, а с това и броят на висшите офицери, докато Москва се опитваше да се съревновава със Запада чрез създаването на професионална армия от подофицери.
Боен опит
Анализатори в Русия и други държави отдавна спорят за ефективността на тези реформи, които целяха също да диверсифицират и заздравят базата на руската отбранителна индустрия.
От една страна, съвременната руска армия действа глобално и често ефективно в мащаби, немислими в началото на века. По-специално конфликтът в Сирия даде на специалните сили и пилотите допълнителен боен опит, а кораби и самолети бяха изпращани чак до Южна Африка и Латинска Америка.
Наред с това Русия инвестира в някои технологии, които сериозно разтревожиха потенциалните й противници, включително системи за противовъздушна отбрана, които могат силно да затруднят действията на западните военновъздушни сили. Това включва ново поколение ракети, които подтикнаха Вашингтон да излезе от Договора за ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) по-рано тази година.
Колко са надеждни повечето от тези технологии или колко са заплашителни е обект на спорове, особено сред западните анализатори. През септември американският анализатор Майкъл Кофман написа, че руската противовъздушна и ракетна заплаха е "силно преувеличена" и в Европа, и в Близкия изток.
Остават и въпроси, свързани с няколко получили широка известност руски ракетни системи от следващо поколение, включително хиперзвукови оръжия.
През август мистериозна експлозия, която уби петима руски учени, според много съобщения била предизвикана от неуспешно изпитание на крилата ракета с ядрен двигател, въпреки че по късни сведения сочиха, че взривът е станал на кораб, опитващ се да спаси друга изгубена по-рано ракета.
Остават сериозните проблеми с личния състав и въоръжението.
Руската кампания по превъоръжаване понесе удар от разрива на отношенията с Украйна, която някога разполагаше със сериозен дял в руския промишлен потенциал в отбранителната индустрия, наследен от епохата на Съветския съюз. Това изправи най-новите руски фрегати пред дилемата с липсата на двигатели, освен цял куп други проблеми. Бойният дух на армията остава в най-добрия случай проблематичен. През ноември бащата на наборник, застрелял осем други войници от своето поделение каза, че синът му е бил подтикнат да го направи в резултат на тормоза и традиционните издевателства в армията.
Водене на война
Вероятно най-голямото умение на Русия, що се отнася до армията й, е точната преценка къде и кога иска да я използва. Независимо от всичките си обичайни проблеми, руската армия е готова за посрещане на конфликти на непосредствените си граници, което й дава предимство пред западните сили заради дългите им линии за снабдяване. От хакерски атаки до електронна война Москва е доказала способностите си да съчетава нови и стари методи на водене на бойни действия.
В първата година на конфликта в Украйна през 2014 г. тя доказа, че може да съчетава артилерийската мощ с високоточно насочване на стрелбата, често чрез проследяване на украинските военни радиосигнали или мобилни телефони.
Това доведе до няколко поражения на украинската армия на бойното поле. Но по-късно украинските сили обявиха, че са станали по-боеспособни да се противопоставят на Русия. Чрез настъпателни действия те разстройваха координацията на руските сили, които понякога неволно обстрелваха собствените си войници.
За западните анализатори, опитващи се да установят действителния мащаб на руската мощ, това вероятно ще е важен урок. Военната мощ на Москва може все още да се пропуква, но тя се научи да се обновява. За противниците й това все още я прави доста опасна.
/БТА/
